Медийната етика на тероризма
Трагедии като тази с българските шофьори в Ирак естествено генерират колективни желания за възстановяване на справедливостта, които от своя страна водят до желания за възмездие, а те - до желания за разпознаване на виновник. Тук самите терористи не вършат особена работа, защото нито в културен, нито в морален план принадлежат на нашия свят. Виновникът, за да може разпознаването му да предизвиква удовлетворение, трябва да участва в собствената ни икономика на ценностите и преживяванията; да е един от нас, та неговата жертва (изобличаване) да е компенсация за жертвите, с които се идентифицираме като общност.
Затова, успоредно със следенето на събитията, течеше, макар и срамежливо (пред чуждото нещастие), дебат за това къде са "местните причини", а оттам и вини български граждани да станат жертва на тероризъм. Разбира се, водещи бяха политическите назовавания, които възпроизвеждаха стари разделения около позицията на България във войната и във възстановяването на Ирак. Имаше и по-екзотични предложения, като това, че шофьорите сами са си виновни, след като предприемат опасни пътувания - така жертвата и виновникът ще съвпаднат, което вероятно е най-безболезнената фигура на справедливостта. Не беше пощаден и "задължителният грешник" - медиите, които, най-общо казано, били говорили повече, отколкото е трябвало, и така са осуетили евентуалното спасяване на жертвите.
Впрочем, за да може последното обвинение да бъде свалено или да добие някакъв смисъл, трябва да има относително устойчиви етични стандарти при медийното отразяване на терористични актове. За съжаление, изработването на подобен кодекс като че ли ще става все по-актуално и затова тук - в порядъка на бъдеща дискусия - ще си позволя да предложа някои основни правила. Пресечната им точка е защитата на човешкия живот като най-висока ценност, на която другите са подчинени. Струва ми се, че подобна ценностна йерархия, освен че синтезира културните традиции на християнския свят, показва и защо той като че ли "по условие" е губещата страна в съвременната терористична война.
1. Медиата поставя на челно място в своя дневен ред терористични актове, в които е заплашен човешки живот, докато заплахата отмине.
2. Медиата задължително е на страната на жертвата, безпристрастността в случая не е професионален стандарт.
3. Медиата информира за посланията на терористите, но в полза и в защита на жертвите.
4. Медиата показва страданието на жертвите и близките им само доколкото така не го увеличава.
5. Медиата показва жестокост и насилие само доколкото съдържат нова информация или предполагат нов коментар.
6. Медиата поставя защитата на човешкия живот над защитата на национални, политически, социални и др. идеи и не съучаства в употребата на страданието на жертвите и близките им за налагането на тези идеи.
7. Медиата информира за позицията и действията на институциите, изисква от тях отговор на всички обществено значими въпроси и коментира поведението им в изпълнение на критическата си функция.
8. Медиата информира за трагически развръзки едва след като близките на жертвите са уведомени официално, освен ако институциите не се бавят безпричинно.
9. Медиата след трагични развръзки прави журналистически разследвания за отговорностите и за неизползваните възможности.
10. Медиата поддържа тероризма и дебатите около него като устойчива тема в информационната си политика.

Георги Лозанов