Пишат ни

Честито на Вера Мутафчиева!
Радостно е, че една от трите жени - редовни членове на БАН е тъкмо тя. Това е гордост за българската култура.
С интерес прочетох цитатите от нейното интервю отпреди 10 години (бел. ред. виж с. 1 в предишния брой). Думите й звучат актуално и днес. Може, обаче, да се направи малък коментар към тях.
Цитат:
"Допреди половин век БАН е била автономна, сама е определяла с кого да контактува и що за отношения да установява, кого да огласява по света и у нас за свой член. Тогава е бил непоклатим и авторитетът й." (В. "Демокрация", октомври 1994.)
Коментар: Така е било. Но каква е основната причина? Според мен тя е, че тогава БАН е била просто едно почетно общество на многозаслужили учени, а не система от институти, финансирани изцяло от държавата, както е след това, пък и сега. След като някой друг, в случая държавата, дава парите, то се подразбира, че независимостта е проблематична.
Колкото до другите неща - за "безначалната и безкрайна българска карма", за това, че "тя упорито бие по достойнството на гражданина и специално на интелектуалеца" - има ги, разбира се, но те са по-второстепенни.
Още веднъж - честито на Вера Мутафчиева! Да е жива и здрава и още много години да се радва на почетното академично признание.

София, 16.07.2004

Петър Желев
редови читател