Пътеки по пътя на Любомир Савинов
От 16 и 17 юли две софийски галерии ("Шипка" 6, "Кръг+") са изпълнени с произведенията на художника Любомир Савинов (р. 1941). Тук публикуваме словото на Надежда Кутева, произнесено при откриването на една от изложбите, подредена на два от етажите на "Шипка" 6:

Десетилетия изтекоха от времето, когато ние, студентите от ателие стенопис във ВИИИ "Николай Павлович", следяхме с уважение и лека професионална завист изявите на своя колега Любомир Савинов. Докато нас ни учеха как се изгражда монументална форма, при Савинов това беше вродено. Без преувеличение може да се каже, че той е роден монументалист, който изгражда формата със спокойна и точна линия, без колебние или боязън от формата. Глава, тяло, композиция - тези учебни за нас задачи за него бяха просто ежедневни професионални упражнения, които изпълняваше с лекота.
През 70-те у нас са осъществени множество монументални проекти - фрески, мозайки, сграфита. Странно е че такава държавна поръчка така и не стигна до човека, който би могъл да я изпълни блестящо. Той съсредоточи умението си в това да прави живопис - и тази своя дейност развива вече три десетилетия с нестихваща енергия и последователност, каквито притежават истински призваните таланти. Любомир Савинов изпълнява своите кавалетни произведения със способите на монументалното изкуство.
Огромна поредица от едроформатни платна (ако не се лъжа 400) художникът създава в продължение на години, преплитайки теми и сюжети от ежедневието с такива от историята и митологията, сякаш година след година рисува самия живот - в най-низшите и най-възвишените му изяви.
Скулптор в живописта - това може би е точна характеристика за Любо Савинов. Неговите монументални композиции са като несвършващ релеф, изпълнен в цвят. Действието става на два плана, композицията е динамична, темите преливат, по-точно - избухват от фриз във фриз.
Доминиращо изразно средство на автора е черният контур - дебел, спокоен или нервен, той с непогрешима сила изгражда вътрешната архитектоника на платното. Доколкото ползва ярките основни цветове, то тези цветове намират съвършен баланс благодарение на вътрешното "разграфяване", което постига контурът. Така са родени някои монументални композиции - жени на брега на морето, в които съвършено изпълнените класически женски тела внушават спокойствие и мъдрост, а червени, жълти и сини елементи си взаимодействат като в геометрична формула.
Иначе - по отношение на цвета (както и по отношение на думите) авторът е твърде сдържан. Сиво-синьо-зелените тонове са достатъчни, за да предаде точното състояние на своите модели, изградени лаконично, но с тънка психологическа характеристика, видяни с безгрешен психологичен поглед, рефлектиращ в погледа на модела, независимо дали той е с широко гледащи очи, с едно или дори без очи, загатнати понякога с леко драсване на четката по затворените клепачи на някой от толкова изразителните и вълнуващи женски образи.
Монументални глави - портрети в свръхестествена големина - това е жанр, заемащ основно място в творчеството на Савинов. Ако търсим първообраза за градежа на тези така мощни и изразителни глави, неминуемо ще се върнем към творчеството на големите мексикански монументалисти от ХХ век (Сикейрос, Ривера). Със сигурност може да се каже, че Савинов казва своята ясна и категорична дума в интерпретацията на този тип портрети. Така, както несъмнено трябва да се отбележи, че Савинов прави и свой ясен, интелигентен и културен прочит на кубизма.
Има една област, в която Любомир Савинов постига същинската си висота - портрети на хора в цял ръст, изпълнени в особен, нестандартен, източен формат. Хора, наблюдаващи фронтално зрителя, внушителни както по форма, така и по изпълнение. Митични образи, слезли в ежедневието, или хора от ежедневието, издигнати до митологична висота. Портрети, изпълнени лаконично и със съвършена простота, образи с изваяни силуети и изразителни глави. Портрети, които - веднъж видяни, никога не могат да бъдат забравени. Както и рисунките, представени в галерия "Кръг+" - десетина, подбрани измежду хиляди, изпълнени с виртуозна моливна линия и щрих, с класическа завършеност и чистота, рисунки - съвършени образци на този жанр.
Любомир Савинов не е сред шумните имена в нашето изкуство. Поради вродената си скромност той винаги е оставал встрани от светлината на прожекторите. Творческият му път не е трасиран с фанфари и цветя. Вглъбен и своенравен, но и артистичен, той изгради живота си като художник - с всички радости и рискове на професията. Плодотворният му труд, панорамно представен в двете софийски галерии, заслужава дълбоко уважение.
Ако ХХ век е минал с безразличие покрай творчеството на такъв значим художник, то, навлизайки в новия век, следва да признаем, че от този момент напред не ще можем да говорим за модерното българско изкуство без да включваме името и творчеството на Любомир Савинов.