Чанг и Фогт донаписват
Марсел Пруст


Сара Чанг, 23-годишна (родена във Филаделфия в корейско семейство), получи световна известност още 12-годишна. Съдбата на дете-чудо в нейния случай се оказа най-закономерна за по-нататъшното й развитие. Първата, ранна слава отмина, дойдоха следващите етапи; в момента Чанг е артист на EMI, записва музиката, която я интересува, и концертира в Европа, Азия и Америка (вчера тя свири с Кралския оркестър "Концертгебау" - Амстердам, предпоследния концерт от европейското й турне); всичко върви нормално, доколкото тази дума изобщо може да се употреби за музикант като нея.
Защото Сара Чанг е извънреден музикант. И поредно доказателство за нейната силно специфична индивидуалност е настоящият, най-нов неин компактдиск с трите може би най-популярни френски сонати за цигулка и пиано, където невероятен неин партньор е германецът Ларс Фогт. Оттук нататък най-добре е да говорим за фантастичното дуо Чанг - Фогт; защото всичко, което се случва в изпълнението на сонатите, е резултат от капацитета и сонорната естетика на двамата. Впрочем, когато Саймън Ратъл свири за първи път с Фогт, споделя с радостта на откривателя, че той е "един най-изключителен музикант". Напълно вярно е! В днешния комерсиален, позагубил много от идеалите музикантски свят рядко може да се чуе музициране с такива високи изисквания "към самия себе си". За дуото Чанг - Фогт тези три регистрации не са просто поредният ангажимент от договора със звукозаписната фирма; за тях разковничето в програмата им са вариантите от френския звуков пейзаж, който се отличава с изящество, тънка нюансираност в динамиката (по подобен начин звукoизвлича нашият Светлин Русев), извънредно многообразие в колорита, съчетана с много примамлива "отстраненост" от чувственото изобилие; така нещата стават доста по-загадъчни, като че недоизказани, а в същото време просветват през различен обектив. Няма големите претенции за изключителни концепции, за страхотни интерпретаторски открития; има ги откритията - чрез силно персонализирания смесен цигулково-клавирен звук, който в перспективата на своето отзвучаване наистина грабва с недопусканите багри и чрез настояването и от двамата на собствените внушения - най-събрани във Франк сонатата, а с най-стремителен път на въображението в сонатата на Равел.
В текста към буклета на изданието Джеймс Хардинг много сполучливо поставя сянката на Марсел Пруст над тези три шедьовъра за цигулка и пиано; причината за това е образът на музиканта Вентьой в неговия собствен шедьовър "В търсене на изгубеното време". Дали Чанг и Фогт са чели текста на Пруст, не знам; но със сигурност стилът на тяхното изпълнение минава през цветовете на високия вкус и подмолната чувственост в творбата му. И допълва атмосферата на невидима, но властна емоция.

Екатерина Дочева







Вградени
ноти


Sarah Chang, Lars Vogt
Franck, Ravel, Saint-Saens
2004, EMI Classics