Иначе, тоест никак

Тръгналото като предаване за култура на bTV "Иначе" върви в невъзможно за гледане време - събота, 14.30. Забутването му там би могло много да ни каже за начина, по който съдят в "зелената" телевизия за културата, но в случая едно такова тълкуване би ни отвело никъде; просто "Иначе", ако и поело първата си глътка като културно предаване, вече няма нищо общо с културата. Само то откровено се назовава: "минутите за шоубизнес-новини на bTV"; или в най-добрия случай за него можем да кажем, че е един малко по-излъскан и прикрит (тук май "лицемерен" ще е по-точна дума) "Елит", незнайно защо решил, че може да мине и като предаване за култура. Нищо подобно, най-откровен клюкарник ("Предаването, което следи това, което става в светлината на прожекторите и минава зад тях"; "Как се произвеждат звезди на Запад?"; "Какъв е пътят на успеха на една звезда на Запад?" - фрази от сайта на предаването) с елементи на претенциозно, имитиращо arbitеr elegantiarum говорене. Тоест нищо и половина: къде с "Иначе", къде без него, но нали в негледаемото време в 14.30 в събота нещо все пак трябва да се източва, защо пък това да не е точно "Иначе"?
Показателно е, че "Иначе" тръгна като предаване именно за култура, което впоследствие в движение се трансформира и преформулира. И сега, ако се вгледаме в програмната схема на bTV, няма нито едно предаване, което да внимава за българска култура. Е, имаше доскоро "не-Валидно", водено по нетрадиционен начин от Ерол Ибрахимов, зачекващо щекотливи проблеми на българското общество (включително на манталитета и културата) - свежо, откровено, различно, но първата частна българска телевизия реши, че не й е необходимо и го спря. Заради нисък рейтинг. Въпреки че то поне имаше някаква мисия, макар без рейтинг, а какви са и рейтингът и мисията на "Иначе"? Без страх от грешка мога да твърдя - никакви. Какво излиза? - че когато бръщолевиш "за най-новото от света на българския и световен шоубизнес-свят" оставаш на екран, а когато се опитваш да поставяш и да обглеждаш смислени проблеми, си аут, изритват те. "Да" на дърдоренето на празни приказки, "не" на задълбоченото говорене. Тъй bTV продължава да бъде една телевизия, в която българската култура може да се появи само като информация за някое фамозно дело на нейния министър Абрашев, който, както вече всички знаем, няма нищо общо с културата, а единствено и само с "колт-ура-та" ("колт"-ът му е за "Култура", а "ура-та" да ги крещи с възторг и страст в ушите на царя и Люлина).
Честно казано, не зная защо се случи този обрат с "Иначе", мога само да предполагам. И тъкмо в режима на предполагането ми се струва, че той се дължи на водещата на предаването Гергана Стоянова. В началото тя тръгна с хъса да бъде гид из случващото се в полето на българската култура, но, изглежда, нито силите, нито пък привързаностите й бяха достатъчни, за да удържи една такава трудна позиция. Въпреки че все нещо е останало от ония времена, но само като най-елементарна репортажна регистрация: тук, в България, беше "Оркестърът за сватби и погребения" на Горан Брегович, и аз също бях там с камера и микрофон и записах и заснех, колкото можах; проведе се в курорта "Албена" фестивал на телевизионните продукции, и аз също бях там с камера и микрофон и записах и заснех, колкото можах... Толкова, най-елементарна рутинност, телевизионно творчество = 0. Което не учудва: ако си направите труда да се вслушате в начина, по който днес Гергана Стоянова разказва за своите "звезди на Запад", няма как да не ви направят впечатление режещите акути (какви ти акути, направо тътени!), които тя поставя върху: "20 милиона долара", "200 000 зрители", "масов успех", "тълпи от фенове"; едно разбиране за културата като количество, като масовост и тълпа. Нещо съвсем различно от наистина културният продукт, който не се впечатлява от количеството, а само от своето качество и в този смисъл дали модерният днес филм "Троя" ще бие някакви рекорди по посещаемост няма микрон значение, утре той пак ще бъде безвъзвратно и окончателно забравен, докато "Илиада"-та ще си остане едно от великите творения на човешкия гений. Всъщност Гергана Стоянова демонстрира по перфектен начин дефекта на днешното разбиране за културното: че то се определя от пазара, че тиражът е важният критерий за успех и качество. И вероятно тъкмо поради това нейното "уж-"Иначе"-а-то-пак-същото" смени формата си от предаване за култура в предаване за шоу-бизнес. С което за сетен път доказа максимата, цитирана наскоро от проф. Цочо Бояджиев, че културата е усилие, на което не всеки може да издържи.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин