Фестивалът в Балчик
От 15 до 30 юни в Балчик се проведе тринайстият фестивал за съвременно изкуство "Процес - пространство". В последните няколко години неговото съществуване все по-често е поставяно под въпрос - като причина се изтъква липсата на средства, но тя може би е само камуфлаж, по-скоро фестивалът страда от изтощаване и изчерпване на концепцията му във вида, заложен при неговото създаване. Днес той е пред дилема: дали да продължи да съществува, или да се подчини на необходимостта от същностна и качествена промяна.
Началото на фестивала е поставено през 1992 по идея на Димитър Грозданов. Замислен като ежегодно международно събитие, той среща множество съвременни автори от цял свят. В продължение на няколко седмици те работят в Балчик - някои правят пърформанси и акции, други в края подреждат произведенията си в градската галерия. С изложба обикновено се отбелязва и началото на фестивала. По време на неговите дни има представяния на участниците и обсъждания на различни проблеми в изкуството. Освен това той е отворен за всички, желаещи да се включат със собствен проект. Една от основните му цели е събраните произведения някой ден да бъдат подредени в Музей за съвременно изкуство.
Като връх в развитието на фестивала би трябвало да се приема десетата му годишнина, отбелязана с голяма изложба в русенската градска галерия, в която бяха подредени много от произведенията, създадени през годините. Освен концептуалните работи, колекцията включва и много традиционни произведения, както и фотодокументация. Ценността на тази сбирка се състои в това, че нейните работи показват подхода и начина на мислене на няколко поколения художници.
В последно време фестивалът придобива все по-неясни очертания и започва да заприличва повече на пленер или симпозиум - поставя се тема, раздават се материали и в продължение на две седмици се работи. Показателен е фактът, че публиката, а дори и неговите участници, по-често го наричат пленер, отколкото фестивал.
В разговор с Димитър Грозданов стана ясно, че професионалните му интереси и усилия на изкуствовед и организатор през последните години са съсредоточени в издирване и представяне на малко известни или неизвестни художници, които стоят встрани от общоутвърдените и преекспонираните. На този принцип беше изградена и изложбата "плюс = минус", открита в началото на тазгодишния фестивал. Работи на автори като Магда Абазова и Крум Васев с ясно изграден творчески почерк стояха наравно с картини на съвсем млади художници, все още неуверени в разноликите си търсения. В "плюс = минус" беше включена и интересната работа на Венцеслав Костов, част от поредицата отражения, които работи открай време.
Темата на тазгодишния фестивалът "Камък - пещера - печка" обясни избора на камъка като основен работен материал. Освен тази пряка връзка с един от тематичните компоненти, други асоциации, заложени в завършените работи, се откриваха трудно. Изложбата в края събра скулптури, традиционна и концептуална живопис, рисунки, видео, инсталация и фотографии от пърформанси.
Улф Заупе - Фару, германец, и Фернандо Баредо - Лок, испанец, заедно с Пенка Минчева представиха фотодокументация от пърформанса "Сянката на Тангра". Неговото заглавие не подсказва много за символиката, използвана от участниците, която се гради върху обединяване на четирите стихии - огън, земя, вода и въздух, и на силите от небесния и подземния свят, които вдъхват живот на мъртвата материя.
Фернандо Баредо представи и самостоятелна работа, наречена "Змийска кожа", изградена на принципа на асамблажа, наместен в нещо като плитък "ритуален сандък", побрал отливки от черепи и човешко тяло.
Джеймс Кук от САЩ показа в изложбата една от най-завършените работи - скулптура, изградена от стар кил на лодка, оловни тежести за риболов, житни класове и восък, наречена "Морски компас в три тома". Върху разтворена корица от книга, приспособена за екран в горната й част, се прожектираха морски вълни и движещи се напред-назад завеси.
Сашо Стоицов представи произведения, свързани с посоката, в която работи в последно време - рисунки и колажи от цикъла "Природно".
Нове и Надя Франговски изложиха няколко "експресивни" платна, близки до изразителната спонтанна сила и заредени с енергията на източните йероглифи. Скулптурната част от изложбата беше изградена от няколко "деликатно" обработени камъка, някои с доста причудливи форми, гарнирани с метал (Аглика Петрова, "Минотавър"; Александър Костов "Фигура"). Пред галерията, на мястото на открадната скулптура, Димитър Грозданов и Нина Иванова са поставили своя монолит "Крила" с издълбана върху него релефна фигура. Добре стояха минималистичните кубове с премерени акценти от метал на Данил Йорданов.
Въпросът в крайна сметка е по какъв начин да се осмисли и как точно да се определи в настоящия момент "Процес - пространство". Дали той е фестивал или пленер, какъв е регламентът му? Дали в него е по-важен процесът на работа или заключителната изложба? Дали проследява утвърдени представители на съвременното в изкуството, или неговите маргинални прояви? Или просто да го приемаме такъв, какъвто е, и, следвайки заразителния му артистизъм, да не се задълбочаваме в размисли и коментари...

Светла Петкова