Ако обичате истинската бира...
Лион, Виена, Бадалона, Сен Пе де Бигор... Различни дестинации, но и нещо общо, макар и на пръв поглед - незабележимо. Без което обедните калмари а ла романа, следобедната сиеста над р.Гав, вечерята с патешко магре и среднощният клуб биха били твърде тривиални със съответните розета, кирове, шотове и т.н. Кое е това нещо? Последни жокери: Нинкаси, 1516? Ако и тук не включите google или не прочетете долните редове, дори и да сте били в някой от тези градове, все едно не сте били. Особено, ако обичате истинската бира. Защото на всяко едно от тези места се вари бира, която се консумира на място, прясна, вкусна, направо божествена.
Нинкаси всъщност е Богинята на бирата в Месопотамия, химнът в нейна чест е цяла страница, а артефакти от двуречието поставят под съмнение кое е първо: хлябът или бирата. Нинкаси е и името на една успешна микропивоварна в Лион, на края на метрото, до градския стадион. Освен 5-6 вида бира, там има и няколко сцени, от безплатна до платена, няколко тераси и градини, а опасенията ми, че млада Европа е луднала по алкопопа се намаляват с няколко пункта. В Нинкаси Лион има и сезонна бира - сега това бе един пилз, но в никакъв случай не с вкуса на тукашните, че дори и централноевропейски наливни издуй-коремчета. В Нинкаси нищо не се стабилизира или пастьоризира и леката мътилка в дегустационната табличка е по-скоро признак за цъфтящо здраве на различните бирени видове. Приятно ме изненада свежата киселинност в послевкуса на плодовата им бира; баварската бяла бе по-класическа, но към ванилията имаше и малко банан; ейлът - с цветни нотки наместо характерната горчивина; завършекът ми бе стаут с много мока и характерния за северозападните щати хмел Каскейд. Приятно ме изненадаха и цените - Франция не е дружелюбна към бирените ценители, но в Нинкаси демито (само не си мислете, че е половинка: на половинката половинката!) бе 2,5 евро. Само за сравнение, където и да е в Париж или в Пиренеите, няма бар, кафе, кръчма, където да ви искат и то на тезгяха по-малко от 3 евро за най-простата бира.
1516 е годината на Закона за чистотата на бирата, прилаган дори и в ерата на европейското законодателство в Германия. В едноименната виенска микропивоварна със сигурност ще се забавлявате до през нощта (намира се зад операта), но няма да научите никакви подробности, от какво всъщност е предпазвал този закон. Това ще разберете единствено на Зибенщернгасе, в едноименната микропивоварна с прекрасна кухня, невероятно добро за Виена обслужване, двулитрови бутилки за спомен на най-конкурентните в жанра европейски цени. И какви бири: от мартенската, през тъмната пражка, пушената от Бамберг, индийският пейл, екзотично-лютата чили (оставете си я за финал) и многозначителната Ханф. Листото няма да ви заблуди, но едва ли сте подозирали, че то е на представител на същото семейство като хмела. А до 1516 доста често вместо хмел е била използвана братовчедка му Мариана. Натуралбиер, както се казва.
Натуралбиер е и името на единствената в Бадалона микропивоварна, но не се хвърляйте на русата, запазете си силата за тъмната. В отсъствието на собственика няма да ви покажат нищо, но затова пък, от другата страна на Пиренеите, на 10 км от Лурд самият майстор ще ви разходи и напои със своята Quin Te Vas? с шеговита наздравица с мечка на етикета. Планинската вода спасява безпомощността на френските суровини и остава да се надявам, че при смяната им с нещо по-качествено бирата ще надскочи куриозната си същност с истински характер. Да го преведа от южнофренския диалект: Как е?

Виена-Лион-Бадалона-Сен Пе де Бигор

Людмил Фотев, РФИ