Образи и революции
Колкото повече медиите ми показват образите на съпротивляващите се на полицията двама свещеника (и една счетоводителка), на нощна обсада на една черква, на разгневени миряни; колкото повече играят те обичайната си роля на подклаждащи противопоставянето, без ни най-малко да ги интересува изходът от конфликта (защото медията живее от противопоставянето, само постоянните сблъсъци подхранват любопитството на публиката, затова именно медията подклажда ежедневно огъня на любопитството, като постоянно притуря в него от едната и от другата страна все нови идеи, животи и образи); колкото повече демократични дейци, коментатори и мъдри глави мантрично-загрижено повтарят "Църковен събор, Църковен събор"; колкото повече публиката, полуизтръгната от летаргията с образите на влачените като най-обикновени левичари по световните информационни канали свещеници, започва да вика "и едните, и други са маскари"; колкото повече следя със затаен дъх ще ли Йордан Василев да си продължи гладната стачка, или ще избере друго, по-неизползвано средство за борбата си срещу комунизма, толкова повече в съзнанието ми, леко и печално, се усмихва един спомен за "Зограф".
Българският манастир в Атон.
Тихо е. Клепалото за утреня е отзвучало. Едва различимите в тъмнината фигури на монасите. Треперливите пламъчета в мрака на черквата. Напевните, отчаяни, страстни, копнежни молитви. Невъзмутимите, непоклатими фигури, целуващи образите.
Образи? Това не са образи - това са свидетелства, връзки, присъствия, обещания - цял един оттатъшен, друг свят, към който скромният, смирен монах се стреми с цялата си душа. Хилядолетия, ден след ден, той се стреми към него. Хилядолетия, все по един и същи начин, всеки ден сред оттатъшния свят, който хидядолетия е един и същ, защото не може да е друг.
В атонските черкви фотографирането е забранено - молитвата и копнежът, бунтът срещу този свят и смиреното търсене на другия не са за показ. Но атонските манастири са далеко, те са под водачеството на Вселенския патриарх.
А у нас около разкола се противопоставят два свята - хилядолетният и днешният. Светът на дългата традиция, в който "образът" е символ и присъствие на Другото, и светът на образите от новините, използвани за ежедневни цели. И за да се върнем съвсем в родния си медиен свят - естествено са намесени икономика и политика, т.е. пари и стремеж към власт.
По-интересен е обаче комплексът за вина у всички онези, увлечени от събитията и от проповедите на Фори Светулката, които отъждествиха Църквата с комунистически бастион. Техните бегли и бедни (духовни?) стремежи ги накараха да приветстват атаката на Синодалната палата, после да приветстват Пимен, после да ходят само в черквите на Инокентий. С годините и на тях им стана ясно, че Православната църква е неделима, но за стореното те не умеят да се покаят - или, казано другояче, не желаят да признаят грешката си. Те са водени от онези демократични дейци, за които писах преди три седмици тук, че носят още своята революция в себе си и не искат тя да свършва. А и не могат да позволят на революцията си да свърши, защото и те ще свършат с нея. Филип Димитров, Петър Стоянов, Иван Костов, Стефан Софиянски (незабравимият Бакърджиев също) не могат да си признаят никога, че са сгрешили фатално, че Православната Църква е неделима. Че само тя единствена, съобразно вътрешната си йерархия, може да взема решения за вида на тази йерархия. Колкото по-ясно става това, толкова повече сгрешилите (съгрешилите) се ожесточават, толкова повече си вярват.
И докъде ще ни доведе всичко това? До фарсови повторения на случилото се преди 12 години?
Или вината ще доведе до реформа на православието чрез една друга, регистрирана църква? Нека. Да видим ще имат ли сили и адепти. Но едва ли. Дори и да му се привижда Лутер, Инокентий е обикновен търговец в храма.

Христо Буцев

P.S. От медийното отразяване на "връщането на имотите на БПЦ" през миналата седмица все пак ще остане един образ - не на влачени тела, не на сватби на открито. Образът на една женица, тихо обясняваща, че е искала само да запали свещ в черквата, а са я изпъдили от нея.
Хр.Б.