Епистемологичният урок
на Жорж Дюби

"Времето на катедралите" на Жорж Дюби е книга-откровение за всеки, комуто е омръзнало да чете и слуша за западноевропейското средновековие като за някаква екзотична, безвъзвратно отминала и "запечатана" в музеите епоха. "Времето на катедралите" е също така книга-откровение и за всеки, който не е склонен да схваща изкуството изцяло в термините на платонизма, т.е. да мисли художествения образ единствено и само като препратка към света на идеите. "Времето на катедралите" е разказ за живота на хората, положили началото на християнското изкуство в земите между Атлантическото крайбрежие, Сицилия и Рейн. И тъй като според Жорж Дюби животът на хората в миналото може да бъде вярно пресъздаден само чрез анализ и описание на материалните структури на тяхното общество, то "Времето на катедралите" е не на последно място и едно образцово въведение в социалната история или, което е същото, в съвременния материалистически подход към историческото. Но, за да не се получи някакво недоразумение, тук веднага трябва да се уточни, че в случая под материалистически подход се разбира не икономическият редукционизъм, свеждащ материалната основа на обществото до взаимодействието между производителни сили и производствени отношения, а историческата реконструкция на символния ландшафт на дадена цивилизация, схванат като система от материални структури, защото 1) всеки символ има предметен носител и 2) всеки символ е преди всичко опредметено съзнание. В този смисъл символът представлява едновременно продукт и производител на материални (социални, политически, икономически, идеологически и пр.) отношения. Или, както твърди Жорж Дюби в знаменитата си статия "Социалната история и идеологиите на обществата" (вж. "Духът на Анали", КХ, София, 1997, с. 140-158), "поведението на хората се определя не само от собствената им участ, но и от образа, който имат за нея, макар той никога да не предлага вярно отражение". С други думи, икономиката на символите е нещо много по-сложно и динамично от непосредствена функция на взаимодействието между производителни сили и производствени отношения. Как иначе да си обясним факта, че в един петвековен период (между Х и ХV в.), през който икономическата инфраструктура на западното общество търпи съвсем незначителни промени, се наблюдава такава изумителна скоротечност в смяната на "образите на човешката участ"? Как става така, че през Х в. християнският Бог се изобразява предимно като строг съдия, наподобяващ римски император, два века по-късно Той вече е врата, "отворена към непознаваемото", за да се утвърди в символния ландшафт на западния човек от ХIII в. като светлината и редът, пронизващи цялото творение? Очевидно логиката на символната икономика не съвпада с икономическата логика в традиционния смисъл на думата, нито пък с платоническата логика на отношенията между "сетивно" и "свръхсетивно". Поне такъв е епистемологичният урок, който може да се извлече от "Времето на катедралите".

Емил Григоров





Жорж Дюби. Времето на катедралите. Изкуство и общество (980-1420). Превод от френски Недка Бъчварова и Георги Геров. Издателска група АГАТА-А, София, 2004.