Безпокойството

През май тази година беше издаден десетият семинар на Жак Лакан - "Безпокойството", който е бил провеждан през учебната 1962-63 година. Този семинар, който мнозина считат ключов за разбирането на Лакан, подхваща тема, която в предишните, а и в следващите лекции на френския психоаналитик е много рядко засягана - темата за безпокойството. В четвъртия си семинар "Обектното отношение" безпокойството се появява, за да бъде разграничено от фобията и страха, които там са предмет на анализ. Няколкото страници отделени на безпокойството го разкриват като определено от 1) липсата на обект; 2) влизането на реалното във въображаемото (разликата между това, за което си обичан, и това, което можеш да дадеш); 3) усещането, че изведнъж можеш да попаднеш изцяло вън от играта (Вж. Le Seminaire IV, 20 март 1957, с.242-245 ). Пет години по-късно Лакан решава да преосмисли това определение, воден от размислите си върху идентификацията. В десетия семинар безпокойството е от самото начало свързвано с "обезпокоително странното" или Unheimlichkeit. Това въвежда едно голямо усложнение по отношение на обекта и повече няма да може да се твърди, че безпокойството е без обект.
Безпокойството е афектът, който се появява, когато един механизъм накара нещо да се застане на мястото, свързано с либидния запас, който не се инвестира на нивото на огледалния образ, защото е инвестиран на нивото на собственото тяло, на първичния нарцисизъм. Това място, което Лакан обозначава със знака минус-фи (-j), така бележи пукнатина във въображаемото, като показва, че субектът е ситуиран в полето на Другия, полето на означаващото. (-j) е формата на кастрацията в нейната въображаема структура. Това отсъствие, тази липса във въображаемото и в огледалния образ, ориентира и поляризира желанието, защото това, което е призовавано, не може да се появи. Но това отсъствие е също и възможността за появата на видение, за привидение, ръководено от другаде, от едно присъствие твърде близо до субекта, поради което е неуловимо за него, и това неуловимо присъствие Лакан обозначава като обектът малко а. Обектът а е този остатък от работата на въображаемото, чийто статут не е статутът на обект, извлечен от огледалния образ. Винаги, когато става дума за обект при безпокойството, става дума за обекта а. Този обект обаче не е нещото, което се появява на мястото на (-j). Нещото, без значение какво е то, идва на мястото на самата липса, като неин образ, и доколкото, според Лакан, няма образ на липсата, да се представи липсата е начин тя да завладее образа и така огледалният образ става образ на двойника, носещ със себе си радикална другост. Това нещо, този образ на двойника, е, разбира се, Фрoйдовото das Unheimliche. Завладяването на образа от липсата е възможно само доколкото е ръководено от обекта а, който се намира другаде и се разкрива в случая само в степента, в която разкрива пукнатината в образа. Фикцията (например разказите на Хофман) позволява най-добре да се види това, което в реалността винаги убягва - раздвояването на образа в образа на двойника, сочещо към липсата във въображаемото. В реалността това, което ще липсва, е липсата. Майката, която не напуска дори за миг детето си, е по-обезпокоителна от майката, която позволява да се развие диалектиката на присъствие и отсъствие, в която първоначално се въвежда винаги изгубеният обект а. Безпокойството се отнася именно към това повторно загубване на а, а следователно е причина за съмнение, но в оразличаването на причина от следствие, може да се каже, че самото безпокойство не само не е съмнение, но дори е несъмненото, онова, което не лъже. Така единствено то прави мислимо означаващото, неговото функциониране, неговата бразда в реалното, защото се явява като реален разрез в липсата, която е полето на Другия. Означаващите правят от света една мрежа от следи и същностната характеристика на този свят е, че той може да лъже. Безпокойството е сигурността в този свят, онова, което парадоксално показва защо светът (всеки свят) е лъжлив. Но ако тъкмо безпокойството е единствената сигурност, за да не бъдем съвсем завладени от него, което би направило живота ни твърде труден, трябва, както казва Лакан, да го взимаме на малки дози.

Дарин Тенев

Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина






Хетерология


Jacques Lacan,
Le Seminaire, livre X, L'Angoisе.
, Paris: Le Seuil, 2004