Антонио Гадес
(1936-2004)

Дуендето, призванието, гладът
Блестящият хореограф Антонио Гадес, познат на българската публика от музикалната трилогия на Карлос Саура от 80-те ("Кървава сватба", "Кармен" и "Любовна магия"), почина на 20 юли в Мадрид. Испански гражданин по рождение, цигански танцьор по природа и кубински революционер по душа, Гадес беше известен със своята неистова страст в изкуството, със спорните си позиции в живота и с крайната си самостоятелност на роден номад. Беше болен от рак и знаеше, че е обречен, но единственото, което го плашеше в смъртта, бе, че вече няма да може да танцува и да плава в морето. "Като не са ме питали дали искам да се раждам, поне да ме бяха попитали искам ли да умра", негодуваше.
Фламенкото беше неговата стихия и Гадес дълго време представляваше най-емблематичната му фигура на фламенкото извън пределите на страната си. Но не се смяташе за пример, нито дори за артист. "Аз съм работник", казваше. Също и: "Основният ми мотив да танцувам никога не е бил призванието, а гладът." Въпреки всичко в историята на Антонио Гадес се намираше място за толкова фантазия и талант, че дори собствените му думи не успяваха да го омаловажат. "Откак съм се родил, винаги съм бил наясно, че крайното ми назначение е дранголникът, не Олимп", обявяваше от толкова високо, че звучеше парадоксално. "Единственото, дето се знае за него, е че изпепелява кръвта, изцежда, отхвърля всяка заучена и плавна геометрия, помита стиловете и кара Гоя, майсторът на сивите, сребърните и розовите тонове на най-доброто от английската живопис, да рисува с коленете и юмруците си в страховити катранени черни", така обясняваше Федерико Гарсия Лорка дуендето. Дуендето, онази дълбока и непроницаема харизма, която понякога осенява песните и танците на испанските цигани, беше големият дар на драматичния Гадес.
Роден на 14 ноември 1936 година в покрайнините на Аликанте, и заживял в Мадрид от 5-годишен, Антонио танцува от малък. Откриват го за изкуството на 11 години, а на 16 бъдещето му на сериозен танцьор е повече от несъмнено. Още от началото на 60-те работи като хореограф, уменията му в класическия балет се допълват от пристрастието по фламенкото, комбинация, която скоро го катапултира чак в Миланската Скала.
"Болерото" на Равел и "Кармен" са първите му големи спектакли. Следват впечатляващи изпълнения по чуждите сцени, участия във филми и парижкият дебют на собствената му танцова трупа, която триумфално гастролира от континент на континент с "Любовна магия" и "Кървава сватба" повече от десетилетие. "Танцът е душевно състояние, което се проявява чрез движението. Затова в моята трупа има човещина. Имаме пълни и слаби, плешиви, дългокраки, едрогърди, плоски, те са танцуващо простолюдие, не танцьори, които се правят на простолюдие. Танцът не се състои в стъпките, а в онова, което се случва между тях..." Дуендето, четирите съпруги, четирите дъщери и синът; сватбата в Куба, чиито кумове са Фидел Кастро и балерината Алисия Алонсо; двете години начело на Испанския национален балет; мореплавателските подвизи и дори последната воля на испанския танцьор бяха пълноправни части от неговата колоритна личност. Месец след награждаването му с орден "Хосе Марти" в Хавана, пепелта на Антонио Гадес отпътува за кубинската столица, където ще бъде съхранена в Пантеона на Героите на кубинската Революция, по негово изрично желание.


Нева Мичева