Разбира се, че пак ще го засичаме по спирки и тролеи. Разбира се, че пак ще го слушаме да сипе духовитости... Градските легенди не умират така! Не и той.
Не и Радой - най-славният сатирик на социалистическата агора; този, който с удивителна лекота заявяваше истини, срещу чието разпространение властта нямаше как да реагира, без да излезе глупава (а залог беше самият живот, раждащ и убиващ илюзии). Не и последователният безсребреник, който сякаш пропусна рифовете на всякакви конюнктурни съблазни, но пък очерта сигурни морални граници. Не и непрочетеният поет-"нюансист". Не и читателят, който любящо ръкоположи толкова млади поети в изключителната свобода на литературата, защото беше частица от изключителната й власт. Не и авторът, който разместваше ритми и смисли в народната мъдрост, за да й придаде по-чист образ. Не и човекът, комуто бяха приписани повече скръбни иронии, отколкото сам някога беше сътворил.
Като гледаме какво става наоколо, не вярваме, не е възможно, не бива Радой да е мъртъв.

Култура