По повод смъртта на Радой Ралин пианистът Милчо Левиев предостави на "Култура" откъси от своя кореспонденция, свързана с тежката загуба.

Скъпи Милчо,
Днес ни напусна Радой. Той беше голям човек и българин. Бог да го прости и светла му памет.
---------
Загубата е огромна... Не виждам какво може да му се прощава... Радой бе нещо като нашия български Езоп. Не успяха - каквито и да са - обществено непочтени, нечестни и подли деяния да се укрият от неговото невероятно гражданско съзнание.
И точно това, не само съзнание, но най-вече огромното осъзнаване на човешките проблеми поставя Радой Ралин в редицата на писателите, които променят света.
Той не е само български писател: той е световен такъв. Без значение е, че някой "red neck" (мутра) от Тексас не знае нищо за г-н Ралин. Г-н Ралин обаче знаеше всичко не само за българските мутри, но и за него, както и знаеше как да го изрази и публикува на човешки език. Българският език се нарежда в редицата на езиците, постигнали най-високата литература (Вазов и Яворов) и сатирична (Алеко и Радой) хуманна стойност.
Скъпи Радой, обещавам ти, че ще продължавам да се съветвам и ръководя от твоите представи за ценност.
Почивай в мир. Ний ще те пазим.
Твой винаги предан приятел,
Милчо

----------
P.S. Моят Герой, моят Гуру, моят Приятел напусна това място. Преди няколко седмици, когато бях с него в болницата с малка група от роднини и приятели, той ме погледна с типичния си остър поглед и каза: "Музиката е паметта на човечеството". Помъчих се да отговоря: "Ами Литературата, Шекспир?" "Това е друг вид памет", рече той...

M.