Con amore
Не знам как да започна този текст. В конкретния случай не ме плаши празната бяла страница, а празното място, което остана след Радой Ралин. Единствено неговото място, което никой никога няма да заеме. Всеки човек е Вселена и с неговата кончина си отива един свят. Със смъртта на Радой си отиде и част от нашия свят, от нашите несъстояли се животи. Защото в каменната ера на комунизма той беше създател на цветове и красота; на любов и поезия; на радост и опрощение. И на избавление. В цялото му социално, културно и интимно поведение народната душа откриваше себе си. И онова, което не беше успяла да съзре.
Има хора, без които не само светът, но и ние не сме същите. Както винаги, откриваме го post mortem. Но от това не ни е по-лесно. Само болката от загубата е още по-осезаема.
(Сега ще се заточат едни панегирици, едни спомени, едни доказвания кой бил и кой не по-близък до големия човек Радой Ралин. Не желая да се включвам в този хорал.) Още повече, че това би накарало и самия Радой да поклати скептично брада, да погледне дяволито-детски и след хубава пауза да осмее видяното. А после да се натъжи...
Вярно, смъртта е част от живота. Той пък е по-мъдър и по-силен от всички нас. Значи, Радой е живот. Значи, смърт няма. Със сигурност поне за него.
С любов

Станимир Трифонов