Уточнение от редакцията
В отговорите на министър Абрашев на питането на народния представител, наред с общите приказки за успехите на подопечното му министерство, са споменати и редица факти, които изискват значителни корекции.
Първо, относно имота на "Батенберг" № 4.
В отговора на министър Абрашев е казано, че "за изминалите години само от вестник "Култура" [...] Министерство на културата е загубило 100 хил. лв. от пропуснати ползи". Интересно откъде е изникнала тази сума, след като имотът на "Батенберг" до края на 2003 г. се управляваше от Област София. В решение № 867 на Министерския съвет от 4 септември 1997 г., подписано от Иван Костов, с което въпросната сграда се трансформира от публична държавна собственост в частна такава, в т. 3 дословно е казано: "Областният управител на Област София да оформи наемните договори с културните институции - наематели в сградата, при условията на чл. 19, ал. 2 от Закона за държавната собственост." Точно според тази заповед всички наематели на сградата са сключили договор с Област София. Така че стоте хил. лв. видимо обитават само главата на министъра.
Друга лъжа е твърдението, че цената на наема била неприемлива за Сметната палата. Сметната палата може да атакува закононарушение, а в случая такова няма. Наемната цена е определена според Закона за държавната собственост и Правилника за неговото прилагане. Въпрос на държавата, не на Сметната палата, е да промени тарифите, ако намери за добре. Иначе ще се окаже, че Област София е извършила тежко занононарушение. А за такова никой досега не е сезиран.
Второ, относно подкрепата на министерството.
Споменатата от министъра сума от 25 хил. лв., които той бил дал на "Култура", е пълна измишльотина. Вестникът е кандидатствал с проект, наречен "Наблюдателите на "Култура", пред Фонд "Култура", който е институция със собствен бюджет и отделно управително тяло. Там, наред с други издания (между които и вестникът на сегашната зам.-министърка Анда Палиева), "Култура" се е явявал на конкурс, в резултат на който е получил: за 2004 г. - 3000 лв.; за 2003 г. - 3500 лв.; за 2002 г. - 8000 лв. Толкова за приноса на министъра. Който, както е видно, всяка година осезаемо намалява. Не е ясно само защо той гледа на държавните пари като на собствени, които благоволява да раздава на този и онзи.
Трето, относно помещенията, които сега ни се предлагат.
Лъжа са думите на министъра, че ни е предложено място в Националния исторически музей, което ние сме отказали. Видимо министърът има доста развинтено въображение. Лъжа е, че на датата на парламентарното питане (9 юли) ни е предложен и апартамент на "Алабин" 38. Офертата за него дойде много по-късно (друг въпрос е, че този имот в момента е така разбит, че е абсолютно необитаем).
Четвърто, относно срещата на министъра с наемателите на "Батенберг" 4.
Тази среща беше подробно описана в бр. 18 на в. "Култура". На отношението на Абрашев, освен представител на вестника, свидетели бяха още трима души. Така че, въпреки желанието му тази срамна история да се потули, цитираните от народния представител думи са съвършено точни.
Изводът е един: министър Абрашев, освен че продължава да не разбира с какво се занимава, обича и да лъже. Изглежда това е семейна черта. Наскоро синът му излъга в пресата, че е назначен в Пловдивската опера от Андрей Андреев, пропускайки да уточни, че при Андреев е бил само стажант, докато в щата на състава влиза с подписа на Борислав Иванов, новия директор на Софийската опера. Съпругата Люлина пък (пак в пресата) излъга, че Абрашев-младши е взел с отличие изпит за докторант във Виена, след като се знае, че там за докторанти изпити няма; необходим е само документ от съответното висше учебно заведение (в случая българската Консерватория) и от ВАК, че въпросната докторантура е изключително важна за страната ни. Как семейство Абрашеви се е добрало до тези документи и на чия издръжка младият диригент ще се учи във Виена, е тема за следващ материал във вестника.

Култура