Вайсенберг все още идва
от бъдещето


Алексис Вайсенберг се завърна в България като суперсветовно име най-напред чрез записите си. Радиото в края на 60-те години ни показа изумителните негови регистрации на Карнавал, опус 9 от Шуман, на музика от Шопен, Бах, Лист... Сякаш не бяхме чували за Хоровиц; сякаш титаните се смаляваха за нас. Благоговеехме пред това име и то звучеше като магия, като вълшебство - Weissenberg като Zauberberg. Но романтичният ореол не завършваше само с това; животът му действително бе за нас като приказка - къде нашепвана в интимен кръг, къде попрочетена в списание "Лик", къде доразказана ни от първа ръка - от неговия учител Панчо Владигеров. И така, до незабравимия юни на 1972 година, когато той пристигна като вестител на бъдещето - който е бил в зала "България", помни слисъка си от този негов пианизъм; звукът от записа оживя, придоби нова акустична плътност. Не е бил някаква техническа "шашма"; беше реалност. Вайсенберг бе укротил пианото до съвършенство; и сякаш без никакво усилие получаваше от него какъвто си иска тембър; търсеше в романтичната фактура една необяснима строгост - и колко по-чувствено звучеше тя! А с Баховия хорал роялът се превърна в клавесин. Чудото ставаше пред всички.
Разбира се, през тези последни 30 години светът видя и чу много големи, гениални, звукоизвличащи, мислещи, чувстващи - все майстори на пианото, все хора, които ти дават материал да мислиш. Пианото наистина създава и се възсъздава от велики музиканти. Но за Вайсенберг сякаш имаше отредена една специална, почетна ложа в този, най-важния ред, на най-големите пианисти. Всеки се прекланяше пред изумителните съчетания в него - на логика и чувствителност, на математика и нежност, на перфектна подготовка с илюзията за ставане в момента... Звукът на Вайсенберг, може би не толкова, но маниерът му на представяне на музикалния текст не може да се сбърка. То е като подпис, последен щрих на Майстор. И с това остава уникален в световната клавирна практика. И, разбира се, не само с това.
Какво ли не може човек да потърси в кръстовищата на своята памет, когато слуша великолепния албум от 4 компактдиска - близо 4 часа и половина музика със записи на Алексис Вайсенберг. Изумителната негова "Петрушка" (вдъхновила Бергман да посегне към музиката) от Стравински стои до "Благородни и сантиментални валсове" на Равел; да не говорим за Сонетите на Лист; концертите на Рахманинов, Прокофиев, Брамс и Равел - изобщо огромен обхват в тези фиксирани часове от музиката, която прави Вайсенберг в партньорство с Рикардо Мути, Жорж Претр и Сейджи Озава. Записите са правени между 1950 и 1984 година. За следващите години думата ще има "Дойче грамофон", фирмата, на която Вайсенберг бе ексклузивен артист дълго време. Там са неговите Дебюси и Скарлати, и още...
Така че и днес, в зенита на своята 75-годишнина, Алексис Вайсенберг се завръща отново и отново като "спомен от бъдещето"; изкуството му все повече ни кара да обърнем взор напред - толкова много идеи дава, толкова въпроси поставя... Въпроси към всеки един музикант, един диалог, който е възможен само в изкуството, само при артисти от ранга на Алексис Вайсенберг.

Екатерина Дочева







Вградени
ноти


Les introuvables de Alexis Weissenberg
Liszt, Chopin, Brahms, Franck, JS Bach, Czerny, Ravel, Stravinsky, Rachmaninov, Prokofiev
4 CDs, EMI Classics