Чайка

Из Второ действие Дубъл I

Часовникът бие девет.
Дорн (сверява по своя). Изостава. Девет и седем е... И така, дами и господа, всички участници в драмата да останат по местата си. Един или една от нас е убиец. (Въздъхва.) Нека да го изясним.
Проблясък на мълния осветява процепа на отворената врата на терасата, където се вижда нечий силует.
Полина Андреевна. Гледайте, кой е това?
Дорн (обръща се и се взира). Ако не се лъжа, това е госпожа Заречна. Здравейте, Нина Михайловна. Колко отдавна не сме се виждали.
Аркадина (рязко). Какво търси тя тук? Защо е дошла? В такъв момент! За нея няма нищо свято!
Нина (не сваля погледа си от Тригорин). Съвсем същият, изобщо не се е променил... (Опомняйки се.) Минавах просто. Силен дъжд вали... пътят потъна в кал, каретата не може да се движи. Ей на, цялата подгизнах. Истински потоп е... Аз, Ирина Николаевна, знам, че не ви е приятно, че ме виждате, но не можете да ме изгоните в това лошо време. "И да помага Бог на всички безприютни скитници..."
Сорин (опитва се да стане). Господи, Нина Михайловна, мила моя, какви ги говорите! Та вие сте моя гостенка, скъпа гостенка. Сухо местенце не е останало по вас! Не стойте така, ще настинете. Ето, вземете моя шал.
Тригорин (безучастно). Здравейте, Нина Михайловна.
Дорн. Излиза, че съм се объркал. Едва сега наистина всички участници в драмата са по местата си.
Пауза. Нина учудено гледа присъстващите.
Нина. Случило ли се е нещо? Защо лицата ви изглеждат така? Какво, за мен ли говорихте?
Аркадина. Да й имам самочувствието. (С разтреперан глас.) Няма го вече Костя. (Обръща се към дясната врата.) Бедното ми, бедното ми момче. Аз бях лоша майка за теб, твърде много се опиянявах от изкуството и от себе си - да, да, от себе си. Вечното проклятие на актрисата - да живее пред огледало, жадно да се взира в него и да вижда само собственото си, винаги само собственото си лице. Моето мило, бездарно, нелюбимо момче... Ти си единственият, който наистина имаше нужда от мен. А сега лежиш там долу, окървавен, разперил ръце. Ти ме викаше, дълго ме викаше, но аз все не идвах и ето че ти престана да викаш...
Нина (хваща се за сърцето, силно изпищява като ранена птица - явно тя е не по-лоша актриса от Аркадина). Как?! Костя! В какъв страшен момент се върнах тук! Като че ли сърцето ми го предчувстваше! Бедният, бедничкият! Над него винаги е тегнела сянката на нещастието. (Плаче.) Защо, защо не дойдох вчера, онзи ден, по-оня ден! Толкова пъти минавах, пътувах оттук, със сърцето си усещах, искаше ми се... Но се плашех, че той ще ме отблъсне, ще ме изгони... Той... Той отново се е опитал да се самоубие? Познах ли?
Дорн (строго). Не съвсем, Нина Михайловна. Константин Гаврилович бе убит.
Нина (със смутена усмивка, появила се сякаш пряко волята й). Как така е бил убит? Какво значи "бе убит"? Аз помня, Евгений Сергеевич, че на вас ви е много приятно да дразните с цинизма си, но сега съвсем не е време за шеги! Пьотър Николаевич, скъпи, какво говори той?
Сорин (хлипа). Да, да, истина е. Някой е стрелял на Костя в ухото, разбил му е главата и му е извадил очите. Костя лежи на пода в тази стая и не можем дори да го преместим на масата, защото ще дойде полицията да търси следи.
Нина (с ужас поглежда към дясната врата.) Сърцето, трябва да се слуша сърцето... Защо не дойдох по-рано!
Закривайки с ръка лицето си и закрачвайки нервно, прекосява стаята. Близо до бюрото, олюлявайки се, присяда на пода. Тригорин и Шамраев се притичват към нея и дори Сорин с неочаквана лекота става от креслото, но бързо отново сяда.
Дорн (с гръмовен глас). Не се приближавайте! (С няколко скока пресича стаята, навежда се над лежащата и вдига изпод полата й шалче, преди това изпуснато от Заречна.) Сухо! Браво, Нина Михайловна, вие наистина сте станали изключителна актриса! Сега е ясно защо се върнахте тук.
Аркадина. В какъв смисъл се е върнала? Нима е била вече тук?
Дорн. Станете, Нина Михайловна, сцената на припадането свърши. (Подава ръка на Нина, Нина лежи, гледа го, но не става.) Разбира се, че е била тук и е пуснала шалчето. Вижте, роклята и наметалото са напълно мокри, а шалчето е сухо. Изпуснала го е, докато е била тук, дъждът заваля едва после. Замислено и изиграно отлично. Сега ние всички щяхме да почнем да се суетим около нещастната госпожа, да я свестяваме и тя щеше да се вдигне на крака. Пада без шалчето, вдига се с шалчето - ще забележиш друг път. И уликата - отишла на вятъра.
Тригорин. Улика?
Дорн (гледа Нина отгоре). С шишенцето етер ви мина номера. Само дето ръката при изстрела мръдна - сякаш сте изкривили пистолета. Хайде, ставайте. Какво сте се изпружили като удавената Офелия. Няма как, уважаема, сега ще ти се наложи да даваш обяснение. Защо постъпихте така с Константин Гаврилович? Той с нещо виновен ли беше пред вас? (Хвърля косо поглед към Тригорин.)
Нина (без да докосва протегнатата ръка на Дорн, се вдига грациозно като гимнастичка). Студено ми е. Взеха майтап да си правят с мене... Да, аз бях тук. И стрелях също аз.
Аркадина (смаяна). Вие?! Защо?
Нина (тъжно усмихвайки се). Направих това, на което вие така и не се решихте. Свърших вашата работа - май че така се казваше. В живота си ние с вас, Ирина Николаевна, имахме един и същи интерес... (Кимва на Тригорин.) Разбрах, че е трябвало да пристигнете. Нямах никакви съмнения, че ще домъкнете със себе си и Борис. А ти, Боренка, си се превърнал в идеалната болонка на Ирина Николаевна. Като у Чехов - "Дамата с кученцето".
Аркадина. Ненормална! Убийца! Борис, не я слушай!
Нина (гледа не към нея, а към Тригорин, макар че се обръща към Дорн). Аз получавах писма от Костя и знаех, че той съвсем бе полудял, направо се беше побъркал от омраза към Борис Алексеевич. Аз обикалях около къщата, чаках. И ето че днес най-после вие пристигнахте. Бях тук преди около един час. (Търси с поглед часовника.) По-малко. Почаках, докато Костя остане сам и влязох - през тази врата. Исках да проверя той наистина ли е толкова откачен. Оказа се, че дори е по-луд, отколкото си мислех. Той не пускаше от ръце пистолета, държеше се истерично, изблиците на буйства се сменяха със студена разсеяност, която ме плашеше още повече, отколкото беснеенето. Опитах се да го усмиря, да го успокоя, но нервите ми не издържат... Бях се излъгала, някак неволно стана дума за... за моите чувства към Борис. Боже, колко се изплаших! Та аз самата подписах смъртната присъда на Борис Алексеевич! Напълно не на себе си, изтичах в градината и застанах като вкопана в земята... (От вълнение не може да продължи.)
Дорн. И продължихте да гледате отвън осветения прозорец. А когато Константин Гаврилович е влязъл в съседната стая, вие също сте влезли там през терасата. Може и още да не сте знаели какво смятате да правите.
Нина (отпуснала глава.) Не, знаех... Бях готова да... Да (едва чуто) се отдам на Костя... Само и само да го отклоня от мисълта за убийство, само за да спася Борис... Стояхме пред стъклената врата. Той ме хвана за раменете, започна да ме целува по шията и аз изведнъж почувствах, че няма да го понеса, че това не ми е по силите. Гледам - на бюрото пистолет. Стои си там и проблясва на светлината на лампата. Това беше като някакъв символ, като знак свише... Аз прошепнах: "Изгасете лампата!", и когато той се отдръпна, грабнах пистолета, дръпнах спусъка... Аз мога да стрелям. Офицерите ме научиха - миналата година, като гастролирах в Пятигорск... Но това не е важно. (Поглежда към препарираната чайка, мърмори.) Аз съм чайка... Аз съм чайка... (Бавно излиза на терасата и остава там. Шумът от дъжда се усилва.)
Аркадина (на Тригорин). Не я гледай така. Разигра цялата сцена, за да те разчувства - можеш да ми вярваш, тези хватки са ми добре познати. Няма какво да я съжаляваме. Ще разиграе пред съда такава чайка и ще я оправдаят. Дори уликата с етера ще я подминат. Така, де - млада, миловидна, влюбена. Такава реклама ще си направи от тази история! Да й завидиш просто. И добро предложение ще получи. На спектаклите няма да можеш да се разминеш от хора.
Гърми силно, светлината угасва.

Борис Акунин
Превел от руски Людмил Димитров