Международен балетен конкурс - Варна' 2004
С двайсет и първото си издание (15-30 юли) първият Международен балетен конкурс в света навърши четиридесет години. В житейското летоброене тази дата не се чества, защото се смята за критична - точката, от която миналото доминира над бъдещето. Като всяко културно явление обаче Варненският международен балетен конкурс следва по-мащабни времеви измерения, но четиридесетата му годишнина предизвика повече съмнения и въпроси, отколкото възторзи и радостни очаквания. Да - конкурсът се състоя, да - лауреати има. Това е най-важното, главното, но не изчерпва нещата и не трябва да е повод за затваряне на очите пред проблемите. Фактът, че България е дала на света първия Международен балетен конкурс, че от Варна са започнали блестящата си кариера най-ярките звезди на ХХ век, не следва да се използва като вълшебно заклинание. Не сантиментални въздишки по миналото, а трезва преценка и съобразяване с реалностите ще извадят балетната ни Олимпиада от несигурното настояще и ще й гарантират бъдещето, което безспорно заслужава.
Като за кръгла годишнина празничното настроение трябваше да преобладава. Слабият интерес, празните седалки, вялите ръкопляскания съвсем не внушаваха празнична приповдигнатост. Като добавка към всичко заплахата от дъжд непрекъснато тормозеше и участници, и зрители. Стана банално да се напомня, че Варна не е Кайро, че за период от две седмици почти не съществува вероятност да не вали, че конкурсът се провежда във века на технологиите, а не в епохата на молитвените обреди. Обръщам внимание на това, защото половината от състезателните вечери се провеждаха след обилни валежи, при хлъзгава сцена и за много от участниците реално съществуваше опасността вместо да се прославят, да се осакатят. Никой обаче не забеляза присъствието на лекарски екип, абсолютно задължителен при участието на хора (преобладаващо подрастващи), чието представяне в огромна степен зависи от добрата им физическа форма. Най-потискащо от всичко обаче бе непрекъснатото мрънкане от страна на организационния комитет за липсата на средства и държавна загриженост.
Тези оплаквания естествено повдигнаха въпроса за статута на конкурса. Доцент Емил Димитров, президент на фондацията "Международен балетен конкурс - Варна", твърдеше, че фондацията, чрез която се осъществява финансирането и организацията на конкурса, е държавна. Пак в същото изказване господин Димитров обясни, че със закриването на дирекция "Международен балетен конкурс - Варна" към Министерство на културата държавата абдикирала от конкурса. Реалната заплаха от преустановяването на най-стария балетен форум наложило създаването на фондацията. Излиза, че хем фондацията е създадена, за да извади конкурса от финансовата опека на държавата, хем в същото време е държавна. Нещо повече, господин Димитров приемаше като лична обида въпросите за статута на фондацията и не търпеше и намеци дори, че е частна (каквато тя е). С манталитет от времето на създаването на конкурса (60-те години на ХХ век), директорът му приемаше определението "частно" като мръсна дума, без да си даде сметка, че именно частната дейност и инициатива са моторът на всяка една икономика и че със съдействието на частни компании и този конкурс оцеля. Обидно беше за присъстващите на всяка пресконференция да слушат рефрена: "Нямаме пари. Добри хора, помогнете на конкурса, държавата не се грижи за нас, българите едвам дишат от глад и мизерия..." и т.н., и т.н. С две години разполагат членовете на фондацията за осигуряване на конкурса, а когато не успеят, следва честно и почтено да признаят, че не са си свършили работата.
Естествено значението и стойността на Варненския международен балетен конкурс се определя най-вече от участниците и излъчените лауреати - бъдещите звезди на световните балетни сцени. Във Варна си дават среща балетни школи от цял свят, наблюдават се процесите и тенденциите по света. Този конкурс се отличаваше с пъстрота по отношение на националностите - Бразилия, Аржентина, Австралия, Унгария, Люксембург внесоха разнообразие след дълго отсъствие от варненския Летен театър. "Варненският конкурс е най-продължителният и с най-тежката състезателна програма - споделя златният медалист от Варна' 2002 Арсен Мехрабян. Но ако успееш да преодолееш всичките трудности, да преминеш бариерите и да стигнеш до върха, тогава се изпълваш с изключителна сила. Това означава, че си успял като танцьор и бъдещите предизвикателства не те плашат. Ето защо този конкурс е толкова важен в кариерата на един млад танцьор". Думите на арменския балетист за пореден път потвърждават, че именно Варна е най-сигурната проверка за възможностите на един артист. Може би точно за това лауреатите на Варна творят историята на световния балет. Сред настоящите конкурсанти най-многочислена и като участие, и като реализирани постижения бе азиатската група - Китай, Япония, Южна Корея. Освен с висок професионализъм, висока степен на подготвеност, те се отличаваха и с изключителна издръжливост - физическа и психическа. Да се чудиш наистина как тези безтелесно крехки тела притежават такава огромна сила и енергия.
Лъчезарните усмивки не слизаха от лицата на азиатските изпълнители дори и при най-големите трудности. Точно тези усмивки обаче често оставяхя усещането за маски и механичност. Много се говори за одухотвореността и източната грация на китайските изпълнители. Да, така е, но тази грация някак си се мултиплицира, а индивидуалността отстъпва място на стереотипа. Разбира се, имаше и щастливи изключения и това бяха японките Юи Юнезава и Ери Мори, чиито изпълнения се отличаваха, освен с безупречен професионализъм, и със запомнящо се сценично присъствие. Впрочем азиатските представители вече си имат фенове и сред журито, а са и сред най-щедро подкрепяните. Куба, както винаги, остана вярна на принципа: "Малко, но качествено." Кубинците имаха двама представители и два медала (сребърни). Още с първото си появяване Янела Томайо и Алехандро Гонсалес се превърнаха в любимци на публиката. Янела Томайо бе илюстрация на типичния кубински стил - съчетание от техничност, атлетичност и заразяващ темперамент. От първите стъпки на сцената стана ясно, че Алесандро Гонсалес ще е сред най-силните конкуренти на предизвестения златен медалист Даниил Симкин (син на носителя на златен медал от 1998 г. Дмитрий Симкин). Въпреки че взе сребърен медал, младият кубинец бе явлението на конкурса. Фигура - изваяна, с удължени пропорции, създадена за балет, уникална елегантност и благородство на движенията, поразителна музикалност. "Първите си стъпки в изкуството започнах със свирене на виолончело; когато продължих с класическия танц, осъзнах, че се чувствам комфортно в балета" - споделя Алехандро в пълно съответствие със сценичното му излъчване. Вярно е, че придирчивото око ще отбележи, че кубинският изпълнител на втори тур отстъпи от нивото си, но същата вечер на сцената на Летния театър можеше да се проведе състезание по фигурно пързаляне. Големите сили в балета Русия и САЩ постигнаха дъното на представянето си във Варна. Ако американското участие не е било последователно застъпвано на конкурса, то Русия изпращаше, ако не най-доброто, то поне възпитаници на професионалните си училища.
Многочислената група от самодейни изпълнители, представящи Русия, илюстрираха не отстъплението на руската балетна школа (която, както е известно, не престава да излъчва артисти от световна класа), а обидното пренебрегване на конкурса от страна на руските балетни центрове. Може би организаторите следва да направят постъпки, за да възстановят присъствието на качествени изпълнители от Русия. На последната пресконференция изтъкнатата балетна критичка Валерия Уралская отбеляза, че постиженията на руската балетна школа на този балетен конкурс са демонстрирани най-вече от изпълнителите на Украйна. За съжаление най-ярката представителка на Украйна Анастасия Матвиенко не получи награда. Не липсваха странни съдийски решения на този конкурс, но подценяването на балерина като тази клонеше към скандала. Заради това, че партньорката му не е сред лауреатите, Денис Матвиенко (артист от световна класа, чието присъствие бе просто един подарък за варненската публика) не получи наградата за партньор. За щастие на този конкурс добрите партньори изобилстваха и наградата се озова в ръцете на артист, който я заслужава напълно - Антон Богов. Сребърният медалист от Варна' 1998 тази година партнираше на Ери Мори. Именно в техните дуети можеше в най-голяма степен да се забележи, че умението да се партнира е нещо, което малцина владеят. Зрителят добиваше усещането, че танцьорът трепери над балерината - всеки жест, всеки поглед, всяко докосване бе подчинено на мисълта да представи партньорката си по най-добрия начин. Нито една неточна поза, нито един погрешен музикален акцент не нарушаваше съвършената хармония на този дует. Антон Богов е голям изпълнител, но в представянето му нямаше и следа от примадонско самоизтъкване, което се среща нерядко сред майсторите в балета.
Като се говори за руска школа, още от предишните няколко конкурса се забеляза тенденцията, че това е повече международно, отколкото национално понятие. Петима измежду призьорите са продукти на тази школа - Арман Григорян от Армения, Дастан Чинибаев от Казахстан, Иван Василиев от Беларус, Яна Саленко от Украйна и етническия руснак Даниил Симкин от Германия. Един от най-атрактивните изпълнители сред младша възраст бе Симкин-младши - безспорно знаменитият баща е подходил много амбициозно към представянето на сина си. Момчето наистина се отличаваше с изключителна за шестнайсетте си години техничност, но в изпълненията му имаше повече амбиция и натренираност, отколкото артистизъм. Докато първенството при момчетата бе оспорвано, то Арман Григорян нямаше конкуренция сред мъжета. За втори път представител на Армения печели злато, което е показател за налагането на нова балетна сила в сферата на мъжкия танц. Приятна изненада за зрителите бе и участието на представители на прословутата школа на Гранд Опера в Париж. Дуетът Матилд Фрусти и Джошуа Офал носеше всички достойнства на френската школа - съвършен баланс между виртуозност, артистизъм и неподражаема изисканост. За съжаление впечатляваща балерина като Сара Кора Даянова, чието изпълнение на вариацията на Никия едва ли остави равнодушен човек сред зрителите, не намери място сред финалистите.
Българското участие този път бе забележително силно. С оглед на максимално доброто представяне през годината се проведе националният конкурс "Анастас Петров". Особено тежка бе годината за учениците от Националното училище за танцово изкуство, които се подготвяха и за двата конкурса (национален и международен) при изключително натоварен график. На тези деца не им беше спестено нищо, нямаха никакви облекчения - нито в общообразователната подготовка, нито в учебната сценична практика. Рядко българите са се представяли с така компактна и добре подготвена група като цяло. Сред тазгодишните участници имаме поколение, с което българският балет ще се гордее след време и което едва ли скоро ще преглътне огорчението от подценяването на журито. Само трима участници намериха място сред полуфиналистите и единствена Десислава Стоева стигна на финал и получи награда. Изглежда че тактиката на масово участие, с много случайни елементи, дава по-добри резултати, защото на този фон талантите изпъкват. Вярно е, че повечето от българските участници се представиха по-зле във Варна, отколкото в София, но може би преумората и пренапрегнатостта си казаха думата. Въпреки че поне още няколко български представители трябваше да стигнат до финал, радостен е фактът, че Десислава Стоева бе оценена по достойнство. Ученичката на Красимира Колдамова повтори успеха на друга нейна възпитаничка Диляна Никифорова. Няма съмнение, че Десислава ще продължи по славните стъпки на учителката си. ХХI международен балетен конкурс е вече история. Дано пропуските и грешките бъдат преодолени; и най-старият конкурс не прогресивно да остарява, а да се модернизира. Защото без красотата, създаваща се на сцената на Летния театър, животът ще продължи, но няма да е същият.

Мария Русанова



Лауреати

Старша възраст
Жени: първа награда - Матилд Фрусти (Франция), втора награда - Фу Шу (Китай), трета награда - Яна Саленко (Украйна)
Мъже: първа награда - Арман Григорян (Армения), втора награда - Джошуа Офал (Франция) и Джъуей Уан (Китай), трета награда - Дастан Чинибаев (Казахстан) и Томонори Очи (Япония)

Младша възраст Девойки: отличие I степен - Юи Юнезава (Япония), отличие II степен - Ери Мори (Япония) и Янела Томайо (Куба), отличие III степен - Десислава Стоева (България) и Шуци Цао (Китай)
Младежи: отличие I степен - Даниил Симкин (Германия), отличие II степен - Алехандро Гонсалес (Куба), отличие III степен - Иван Василиев (Беларус)