Пак за българското

Преди няколко седмици си купих роман на издателство "Кронос". Романът се казва "Испански любовници" и е от Миранда Ибанес, както пише на корицата - млада нашумяла авторка от поколението на неизвестни ми испански писатели. Веднага реших, че Ибанес диалогизира с автора на "Българските любовници" и се сетих за едноименния филм, който през 2003 г. участва в много от реномираните филмови фестивали и доста разгневи българите. Патриотарските интернет-страници, които с охота съобщават кой чужденец и кой българин са наранили националното ни самочувствие, и до днес по този повод клеймят испанците, които етикетирали българите като мафиоти, използвачи, че и хомосексуалисти. Ще подмина факта, че ние винаги прекомерно се обиждаме на всяка критика и не си даваме сметка, че за публичния образ, който имаме, не са ни виновни испанците, италианците или гърците, а сме си виновни сами. Думата ми е за друго. Миранда Ибанес се оказа фикция, маска на Милена Иванова, представила се като преводачка на романа. И тук започват въпросите. Стана практика добри и по-малко добри, известни и недотам известни български автори да избират чуждо име и да представят романите си като английски, испански и пр. С което директно искат да кажат, че като български автори нямат шанс да бъдат прочетени и забелязани. Но, забележете, не им хрумва да напишат или преведат книгите си и да опитат да пробият на езика, от който взимат името. Такъв е случаят с Милена Иванова, която очевидно добре познава испанската култура и би могла да се пробва. Испанската литература е достатъчно отворена за чужденци.
Нещо повече, "Испански любовници" не е никак лош роман и той със сигурност щеше да направи по-голямо впечатление в България, ако се знаеше, че е написан от българка. Защото испаноезичната литература има бляскави имена като Исабел Алиенде и Лаура Ескивел, които са добре познати на българския читател и той едва ли ще се впечатли от "Миранда Ибанес". Но Милена Иванова би била име, за което щеше да се заговори. Избирайки анонимността, авторката обаче се лишава от тази възможност.
Третият много съществен въпрос засяга читателите, които са излъгани - едни, тъй като са си купили книгата само защото са помислили, че е испанска, и други, защото никога няма да разберат, че са жертва на мистификация и лъжа, в крайна сметка. Мистификацията все пак предполага игра, следи, които да усъмнят, които да направят видимо намигването към читателите. Докато в случая такова нещо няма. Единствената следа е от съвсем друг характер - на титулните страници никъде го няма името на испанското издателство, от което би следвало да са поискани правата за превода. И толкова. Но все пак всички не сме Шерлок Холмс или Еркюл Поаро.
Издателство "Кронос" не е анонимно издателство и толкова по-нелепо изглежда начинанието им. То нарушава принципното доверие, което читателите следва да имат към институциите и ги подвежда, нарушава неписани правила и норми и влиза в ролята на пиратстващо. Комерсиалният момент, разбира се, е ясен. Разчита се, както казах, че повече хора ще си купят книгата, ако мислят, че е испанска. Но отвъд това има и нещо друго. И то опира до лъжите и комплексите, които станаха определящи за българското по принцип.
Голям вой се носи напоследък за предадени национални интереси - АЕЦ "Козлодуй" вече е символът на този поруган и предаден национален интерес, за проиграни национални идеали и напуснати корени. Разфокусирането е тотално и Европа започва да се провижда като Зевс, а България като девствената територия, която ще бъде похитена и изоставена.
Очевидно е, че на нас ни харесва да се тупаме в гърдите и да крещим, че си искаме идентичността, но в същото време непрекъснато мимикрираме и желаем да ни приемат за други. А това е сигурен начин изобщо да ни няма. Защото европейска идентичност (при цялата спорност на термина) се получава тогава, когато човек постигне хармония с родното и се научи да среща чуждото и различното без алергия. Останем ли си в битовото, в кухненското, и Европа ще си остане някъде там, из подправките, които я сложим, я не. И имената ни ще бият на кухо, както и да ги изписваме и произнасяме.

Амелия Личева







Думи
с/у думи



Миранда Ибанес, Испански любовници. ИК Кронос, С., 2004.