Разумни предположения

През 1841 Проспер Мериме, по това време инспектор по историческите паметници, открива в един замък шест смайващо красиви гоблена. Били напълно изоставени, проядени и накъсани. Скоро след това се разчуло за тях и редица френски интелектуалци, сред които Жорж Санд, се включили в кампания за спасяването им. Накрая френското правителство ги закупило, и днес са изложени в музея "Дьо Клюни" в Париж като един от най-високите образци на средновековното европейско изкуство. Освен че са известни и като "другата Мона Лиза" на Франция, за тях се предполага единствено, че са изработени през XV век по поръчка на богата фамилия от Лион по техниката millefleur, доведена тогава до съвършенство в Брюксел.
Само толкова, но напълно достатъчно за писателката Трейси Шевалие да напише роман по добре познатата й формула: известен шедьовър от миналото и, както тя самата ги нарича, "разумни предположения" за историята, която може да се крие зад неговото създаване. Така е и в предишния й роман "Момичето с перлената обица" (Обсидиан, 2001), в който се разказва история, свързана със създаването на прословутия портрет на Вермеер.
В този смисъл това не са исторически романи, а сантиментални истории с исторически декор. Тук не е съществен историческият факт, а пресъздаването на достоверна атмосфера на времето и вътрешните желания и импулси на героите.
Така е и в "Дамата и еднорогът": Никола дез Иносан е художник от Париж, който получава поръчка от богаташа Жан льо Вист да изработи модел за шест гоблена. Освен че е талантлив художник, той донякъде запълва представата за средновековния плейбой, чието най-често желание при среща с жена е да я "изоре с плуга" си. След като успява да убеди своя работодател да се откаже от идеята си за гоблени с батални сцени, Никола започва да работи над далеч по-интересните сюжети с еднорога. Митичното животно било символ едновременно на мъжката потентност, и на духовното извисяване, на мистични енергии, и на не чак толкова мистични щения. Точно тяхното заплитане е в основата на историята със седемте героя, всеки от които предава събитията от своя гледна точка.
Сред тях са дъщерята на Жан льо Вист с почти анахронична похотливост, депресираната й майка, която мечтае да влезе в манастир, сляпо момиче, дъщеря на семейството на тъкачите на гоблените, която постига целта си със замах и решителност, на които всяка съвременна жена може да завиди, и тъкач от Брюксел, покрай когото стават ясни множество детайли за тъкането на средновековния гоблен. Всички те обаче се въртят около Никола, чиито герой не успява да вземе за жена тази, която истински желае, но пък до края на романа успява да направи две деца, а от епилога става ясно за още три, все извънбрачни.
Разказаната от Шевалие история е увлекателна, макар и едноизмерна - като изображения в гоблен. Подробностите, които в началото изглеждат като намигвания, например, че прислужницата, която трябва да донесе сладкиши, се казва Мадлен, а името на друг герой е Жак льо Бьоф, накрая се превръщат в случайност. Злите езици говорят, че този път Шевалие се е провалила там, където е най-силна - в детайлите, а още по-злите - че книгата е написана набързо, за да съвпадне с излизането на филма "Момичето с перлената обица". Но нали затова тези езици са зли. Романите на Трейси Шевалие вече са намерили своята ниша и почитателите й с нетърпение очакват следващата й книга, която ще бъде за Уилям Блейк.

Марина Караконова





Трейси Шевалие. Дамата и еднорогът. Превод от английски Зорница Христова. ИК Обсидиан. София, 2004.