Аз съм любител
- Доколко историята в "Коктебел" е истинска?
- Толкова е истинска, че дори трябваше малко да послъжем и да посмекчим нещата. Защото в големите руски градове животът стана толкова скъп, че обичайната история на бившия инженер, научен работник или някой от хилядите видове специалисти е следната: съкращават го от работа, жена му го напуска, пропива се, продава си апартамента и, ако има някаква връзка на село, се завръща там, а ако няма такава, просто се присъединява към онези селища на север, формирани изцяло от бивши граждани, понастоящем алкохолици, които живеят с някакво местно земеделие - един прекопава два-три пършиви картофа, друг бучнал четири стръка праз. Пият картофен самогон с вкус на нефт. Останали са без зъби и т. н. Тези хора са хванати в омагьосан кръг. Цел и средства са се преплели. Целта е да намериш пари, за да си оправиш зъбите например. Средството е да се хванеш на работа. Но за да те вземат на работа, трябва да имаш здрави зъби и да изглеждаш добре, а за да си оправиш зъбите и да изглеждаш добре, ти трябват пари. И пият. За зъбите!
- Завършил си психология. Защо се захвана с кино?
- Посветих десетина години на психологията и ми беше крайно интересно, но това не е областта, в която бих могъл да си изкарвам прехраната. Нито имам търпението да си седна на задника и да пиша научни трудове, нито мога да си се представя в ролята на психоаналитик. Явно съм твърде голям невротик, за да върша нещо подобно. Така се случи, че започнах да се занимавам с преводи - първо на специализирана литература, после на художествена. Постъпих на работа като преводач по дегустации на една от нашите водки, а оттам до киното е много близо. Освен това във филмотеката се запознах с Борис Хлебников, заснехме няколко късометражни филма, почти на шега написахме сценария на "Коктебел" и пет години по-късно ни се отдаде възможност да го реализираме. Това е.
- Как така "и пет години по-късно успяхме да го реализираме"? Нима е толкова просто?
- След като написахме сценария, и двамата продължавахме да си работим, а в свободното време обикаляхме и се срещахме с разни хора. Показвахме им някой от късометражните ни филми и се опитвахме да ги убедим, че да се инвестира в руско кино не е толкова налудничаво.
- Което беше лъжа?
- Да, беше си чиста лъжа. Не че и особено ни се връзваха. Още повече, преди две години изобщо не биха пуснали подобен филм в киномрежата.
- Защо?
- Защото се твърдеше, че е старо и некомерсиално кино, каквото е по-добре да забравим, че някога е имало. Но в последните две години младите кинематографисти разбудиха интереса на публиката. Направиха се няколко търговско ориентирани филми и няколко - не толкова. И плъзна слух, че все пак руското кино е нещо, което може би си струва да гледа човек.
- Алексей Балабанов има ли някаква заслуга за това?
- Балабанов? Не. Един блокбастер в годината не променя нищо. Хубавото сега е, че се появиха филми като "Завръщане" на Андрей Звягинцев и те имат своите зрители.
- И все пак как реализирахте филм, без дори да имате дипломи за тая работа?
- Един слънчев следобед се оказахме в офиса на Роман Борисович, собственик на една от големите киномрежи в Русия. Никога не се беше занимавал с продуцентство, а ние успяхме да го убедим, че за фирмата му ще е много полезен ход, ако инвестира в един руски филм, ей-така, за имидж. И Роман ни стана продуцент. Получи се чудесна спойка. В близко бъдеще ще продуцира още два проекта - този на Борис и моя. Ето, сега аз съм тук, в София, и в качеството си на задграничен отдел на нашата продуцентска къща. Срещам се с разни хора, говорим си за пари, за срокове... Просто никой друг във фирмата не знае достатъчно добре английски. Борис също е на фестивал, но в Сибир и в качеството си на вътрешен отдел. При нас е така.
- Кой предложи да вземете Шандор Беркеши за оператор? Кое наложи присъствието на унгарец в екипа?
- Мисля, че нашият оператор е единственият унгарец в света, който не знае унгарски. Баща му е бил унгарски пилот, също се е казвал Шандор - долетял, направил мъничък Шандор и си отлетял. Иначе, Беркеши е любимият ученик на Вадим Юсов. Трябва да знаеш, че има пряка връзка между теглото на оператора и стила му на снимане. А килограмите на Шандор са сто и трийсет - това си личи и по нашия филм - всичко е снимано тежко, монолитно, като църковна стенопис. Това му е първият филм - не беше снимал друг, освен един-два клипа и някои кратки неща, но той има осем години стаж като таксиметров шофьор. И е кадрирал, кадрирал през тия осем години... Шандор е не само много добър оператор, той е и страхотен приятел. Въпреки това съм си избрал друг за следващия ми проект - тъй като ми трябва остро, нервно изображение, съм се спрял на един, дето тежи шейсет и пет килограма с мокри дрехи.
- Разкажи нещо за този проект.
- Той няма да има нищо общо с "Коктебел". Ще бъде проста, почти криминална история с луд доктор, сибирски полета и река. Работното заглавие е "През реката". За ролята на доктора искам да привлека Алексей Баталов. Миналата година се запознах с него и веднага се харесахме.
- Извинявай, но не е ли много аматьорско да се събира екип изцяло по приятелска линия?
- Разбира се, че е така. Но аз съм любител. Обичам киното, но не съм професионален режисьор. Борис Хлебников е завършил кинознание, но също не е професионален режисьор. Шандор има много повече опит в дисциплината "Как да си приберем парите от пияния клиент", отколкото в снимането на филми. На продуцента ни, Роман, трябваше ние да обясняваме какво е това "снимачен план". Изобщо единственият професионалист, в истинския смисъл на думата, беше Игор Черневич, който изпълнява ролята на бащата във филма. Професионализмът не е моята стихия. Не заради парите се пренасочих към киното. Ако толкова закъсам, винаги мога да се върна към преводите или дегустациите. Ядовете са по-малко, парите са по-редовни, пък и се забавлявах добре. Така че правя филми от любов и не бих могъл да изпълня просто някаква поръчка, чисто технически, без да се обвързвам емоционално.
- Сега работиш ли нещо друго?
- Не. С жена ми привършваме хонорара от "Коктебел", а когато свърши съвсем, ще я пратя на работа. Да се погрижи и тя малко за семейството.
- А не си ли мислил да станеш писател, вместо режисьор - някак по-лесно изглежда. По-малко пари са нужни...
- Както казвам на чуждестранните продуценти, "пиша по-добре, отколкото говоря, а режисирам по-добре, отколкото пиша, затова гледайте ми филма и ми четете, моля, проектите, не ме карайте да говоря". Обичам да пиша, но киното обичам повече.
- Ти беше на пичинга в Чешкия културен център. Срещна се и с доста от продуцентите, гости на фестивала. Надяваш ли се на копродукция за "През реката"?
- Не се притеснявам относно проекта. Нужните пари не са прекалено много и би могъл да се осъществи с финансиране и само от руска страна. Проблемът е, че това няма да стане за по-малко от две години и се налага да чакам, а ако се осъществи копродукция, събитията ще се развият много по-бързо, но пък със сигурност няма да имам тази свобода, която имахме при заснемането на "Коктебел". Иначе в частните разговори със специалните гости на фестивала изложих една нова идея. Когато се разбра, че ще пътувам за София, поразпитах кой какво знае за България и Шандор ми обясни какво значи фразата "всички пички". Та поговорих с продуцентите относно основаването на международна компания със седалище в София, която да носи името "Всички пички интернешънъл", отзивите бяха, общо взето, положителни и се надявам да имаме успех.
- Какво не ти харесва в "Коктебел"?
- Какво не ми харесва ли? Това никога няма да ти кажа. Обикновено твърдя, че ако сега трябваше отново да снимам "Коктебел", щях да го заснема по абсолютно същия начин, но тук, в София, имаше закрита прожекция за Карл Баумгартнер и още няколко продуценти и аз отново гледах две части от него и ме споходиха едни мисли, които не искам да разгласявам. Все пак отчитам, че възприемането на нашия филм зависи преди всичко от настроението. А на теб какво не ти хареса в него?
- Трудно ми е да ти отговоря, защото в "Коктебел" присъства всичко, което харесвам в киното. Особено ми допадна работата със звука. Но все пак ми се стори хладен и някак отчужден поглед към съдбата на тези герои. Но не съм аз човекът, който...
- А, защо? Важно е това, което се случва между теб и филма, макар че аз никога не бих могъл да предположа конкретната реакция на отделния човек...
- ...който ще те критикува. Като направя един свестен филм - тогава. Но това едва ли ще се случи...
- Не бой се. Аз имах два големи комплекса от детството - не можех да се катеря по дърветата и да играя футбол. Е, опитвах се, опитвах се, станах на двайсет и пет години и се научих.
- Доста си обикалял по провинцията с филма си. Какво може да се види в руското село?
- Като напълно градски жител, направо се уплаших, когато разбрах, че ще трябва да се ходи в провинцията. Боях се, че ще ни ограбят, убият или изнасилят. Пътувахме тримата с Борис и Шандор. Първо една кола потрошихме по дупките, после втора, а накрая се придвижвахме пеш и с автобус. Това, което първоначално започна като страх у мен, постепенно се издигна до радостно чувство, защото на село има живот, хората там прекрасно общуват - и помежду си, и с нас. Всичко, което медиите отразяват за селото, ние го наричаме "чернуха". Вярно е, че няма пари, че хората пият, но аз толкова зареден се връщах и от снимките по селата, и от прожекциите, че никакъв град не би могъл да ми даде това, което получих на село.
- Как се отнасяш към модните течения в киното, не те ли е блазнило да направиш нещо ала "Догма", например?
- Между другото, имах предложение да заснема "Догма"-филм, но отказах. Това за мен е чужда писта, а аз предпочитам да си бягам по своята. Проблемът на модите е, че, както и специалните ефекти, много бързо се демодират.
- "Коктебел" се спрягаше за голямата награда на фестивала, но призът отнесе "Репродукция". Как се отнасяш към тази загуба?
- "Коктебел" получи предостатъчно награди. Но пет хиляди евро щяха да осигурят някой и друг месец спокойствие у дома. Хич не ми се иска да пращам жена си на работа. Що се отнася до "Репродукция", аз не бих могъл да заснема филм, толкова съвършен технически. Но той е като аквариум в бутикова витрина. Първо си казваш - "колко красиво", а после се оказва, че и водораслите, и рибките вътре са изкуствени. За съжаление, "Репродукция" ще остарее за две-три години, а на "Коктебел" това никога няма да случи, защото си беше стар, още докато го снимахме.
- Не мислиш ли, че непрекъснатото облъчване на зрителя с холивудска конфекция чрез телевизионния екран, води до форматиране на неговия поглед до степен, че да не може повече да възприема такъв тип "старо кино"?
- Не. Абсолютно съм несъгласен. Двамата с Борис направихме опит да прожектираме филма си на хора от провинцията, които в последните години не са гледали нищо друго, освен холивудски филми по телевизията. Страхотни реакции имаше, хората плакаха, а в едно от селата, след прожекцията за нас се залепи един типичен "нов руснак" и с дрезгав, дрезгав глас се разхлипа: "Момчета! Страхотен филм сте направили, и аз синче имам, и то като вашето от филма, и то същите ми ги говори". Така че, когато е уцелен верният тон в едно произведение на изкуството, той не оставя хората безразлични, останалото зависи от странични фактори.
- Все пак много малко от продукциите успяват да възвърнат средствата инвестирани в тях, въпреки мащабите на Русия.
- Това вече е въпрос на разпространение. За "Коктебел" направихме петнайсет копия и всичките сега се въртят по малките градчета на Русия, с огромен успех. Наистина, поддържаме и ниска цена на билетите.
- След един час ще си хванеш самолета. С какво ще запомниш фестивала в София?
- С атмосферата. С доброто отношение на целия екип. С това, че най-накрая се срещнах със Зигфрид, с когото се познаваме задочно и е голям почитател на "Коктебел". Той е наистина невероятен творец. В сравнение с него аз съм само дребен - не, среден буржоа.

15.03.2004

Разговора води Никола Бошнаков


Алексей Попогребски е роден през 1972. Завършил е психология в Московския държавен университет. "Коктебел" (носител на специалната награда на журито на Московския фестивал през 2003) е първият му филм, реализиран в съавторство с Борис Хлебников. С този филм режисьорът гостува на 8. Международен филмов фестивал в София.

Никола Бошнаков е студент по "Кино и телевизионна режисура" в Нов български университет.

Разговор с
Алексей Попогребски