Музиката на страданието
на Спиваков


Доста сме били разглезени, когато протестирахме вътрешно, че у нас идват световни изпълнители предимно от "великата съветска страна". Днес, когато и тяхното присъствие се превърна в мечта, почти невъзможна (изключенията са Юри Башмет на "Мартенски музикални дни" в Русе и Олег Криса на "Софийски музикални седмици"), се обръщаме към възможностите да ги слушаме на запис. Една много привлекателна провокация за любителите на цигулковия звук са четирите компактдиска, които фирмата "Капричио" предлага чрез своя дистрибутор "Гега Ню". Става дума за записи на цигуларя и диригента Владимир Спиваков, който в три от тях солира на Кьолнската филхармония, диригент Джеймс Конлън - с концертите на Дмитрий Шостакович (първи), Албан Берг и Карл Амадеус Хартман (Concerto Funebre), а в четвъртия дирижира и свири със своите "Московски виртуози" музика на Алфред Шнитке.
Днес, в навечерието на своя 60-и рожден ден (12 септември), Владимир Теодорович Спиваков е централна фигура в музикалния живот на Москва (наравно със своя колега и, естествено, конкурент Юри Башмет); той е художествен ръководител и главен диригент на Националния филхармоничен оркестър на Русия, по същия начин стоят отношенията му с ансамбъла "Московски виртуози", президент е на Международния московски дом на музиката (от откриването му през миналата година), професор в консерваторията, личност с много голямо влияние върху основните политически фигури на страната (в Интернет може да се проследи например сюжетът "Как Спиваков убеди Лужков да се построи Международният московски дом на музиката").
След дългите последни години на странстване като диригент, общественик, световна фигура и "още солист", в тези свои най-нови записи Спиваков отново насочва вниманието на публиката към великолепния звук на своята рядка цигулка (меценатски дар) Страдивари "Hrimali" от 1712 г. Три солови концерта и една авторска програма на Шнитке - поредната им поява с участието на фигура като Спиваков веднага изведе фирмата-продуцент в центъра на вниманието на звукозаписния бизнес. Защото - макар и разпределящ времето и енергията си в много посоки - Спиваков продължава да бъде цигуларят, с чиито идеи се съобразяват и чиито творчески проекти намират отзвук навсякъде. А с музиката, която експлицира в тези издания, Спиваков всъщност прави своята панорама на миналия, ХХ век.
Траурният концерт (1939) на германеца Карл Амадеус Хартман (1905-1963) - тук заедно с неговата Втора и Четвърта симфония - е записан за втори път от Спиваков (първият е с "Московски солисти"). Хартман изобщо не фигурира в българския концертен репертоар. И много жалко! Защото музиката му съдържа в себе си страданието на твореца в един от най-мрачните периоди от историята на ХХ век - периода на националсоциализма в Германия. В този контекст трагедийното като преживяване вследствие определена диктатура сякаш обединява музиката, предпочетена от Спиваков - Шостакович, Шнитке и дори създаденият през 1935 г. по повод една лична трагедия концерт на лирика Албан Берг предава предчувствия за предстоящите чудовищни трагедии в Европа и света. Ритуалът на напомнянето тук сякаш надхвърля поетиката на посланието. Музикално-публицистичният патос доминира и заличава абстрактността на инструменталното тълкуване. Дали тук можем да търсим някаква аналогия с новите "трагедии на битието", свързани с непрекъснатите "сводки" за поредни жертви на войната, която се води навсякъде, където през отворените свободни врати днес свободно минава и смъртта; дали самият Спиваков иска да ни напомни за трансформациите на злото - можем само да гадаем. В сферата на чисто естетическото, ако изобщо съществува, тези записи показват измеренията на зрелостта - чистота, семплост, инструментализъм, културен опит и никакъв амбициозен самопоказ. Цигуларят ни показва "музиката на страданието", която е предпочел. И това е шанс за звуковата ни памет.

Екатерина Дочева







Вградени
ноти


Spivakov/Conlon - Shostakovich; Berg; Hartmann
Spivakov - Alfred Schnittke
Capriccio 2002, 2003