Per speculum in aenigmate
или писателят-воайор


Мирча Картареску е автор, който доскоро имаше нужда от представяне на българската читателска публика. Сега, след излизането на тази книга, името му ще намери своето трайно, даже емблематично място в нейните представи за класика на постмодерното писане. "Картареску" ще се казва талантът да предизвикаш езика до границите на неговата способност да изобразява; език свръхобразен до онази без/образност, в която мисълта на читателя отказва усилието да мисли текста. Има едно място в сюжета на книгата, където героят-повествовател на романното действие по време на електротерапевтичен сеанс засилва докрай въздействието на електрическите импулси върху своя мозък, предизвиквайки невероятно усилване на фантастичното мислене, до момента, когато тялото му изпада в кома. Нещо от тази случка съществува в романовия подход на писателя Картареску. Текстът упражнява непрекъснат натиск с премерени пулсации върху въображението на своя читател и напредва четиристотин страници в бавна градация до финалния взрив на фантастичната образност в последната част. Никак не е сигурно, че всеки читател може да издържи на подобен натиск. По-сигурна е двойната перспектива на неговата реакция: той или ще попадне в комата на отказа да възприема този тежко алегоричен и силно еротичен в безумната си гротесковост натиск, или ще прескочи границата на оцеляване и ще попадне в полето на неговата малко перверзна, предизвикателна прелъстителност.
Когато говорим за постмодерния маниер на романово писане, веднага трябва да споменем специфичното смесване на въображение с ерудиция, на специализирана компетентност с фантазми, станало класически белег с книгите на Умберто Еко. Ерудицията на Картареску е факт, който трудно може да бъде подминат. От една страна, модерната философия, антропология, психология и психиатрия (най-лесно се разпознават Фройд, Лакан, Башлар); от друга страна - почти болезнена страст по биология, анатомия, неврология, всички науки, които изучават човешкото тяло; от трета страна - източна религиозна философия, парапсихология, мистика, библейски знания... Това, както казах, е вече класическата рецепта на постмодерното писане. Тя не е толкова трудна за осъзнаване. Според начина на нейното прилагане обаче има два вида писатели. Едните я осъзнават, но не чувстват езика, нямат еротично отношение към бездната на вербалния текст и всичко, което пишат, звучи претенциозно и откровено насилено. Другите имат таланта да се отпуснат в прилива на езика, да му позволят да ги завладее, замае, обсеби... Картареску е от втория вид. Неговата връзка с езика има характер на сетивна обсебеност. И в същото време е много ерудиран модерен човек, университетски преподавател по литература, автор на дисертация върху румънския постмодернизъм.
"Ослепително" ще се превърне в романна трилогия. Това, което публикува издателство "Парадокс", е само първа част, "Лявото крило". Обещан ни е също така превод на централната част от триптиха, "Тялото", а на последната част, "Дясното крило", предстои да бъде написана. Преводът на Картареску е не просто превод, а героизъм, който може да бъде постигнат само с жертвена всеотдайност на време и труд. В нашия случай това са усилията на преводача - доцент Иван Станков от Великотърновския университет - и на колектива от трима редактори: Ванина Божикова, Доротея Монова и Димитър Ташев.
И накрая: защо нарекох непознатия-вече-познат Картареску писател-воайор? Преди всичко заради неговата болезнено-сладостна страст да наблюдава човешкото тяло в зашеметяващи анатомично-фантастични, понякога гротескни, често алегорични подробности. Всъщност тялото в неговата способност да се променя е главният герой на този роман. Натрапливият образ на пеперудата е символ на метаморфозата, само че докато пеперудата е статичен и екстатичен образ на самата възможност да се постига промяна, всичко останало в текста разказва, рисува, внушава тялото като процес, като ансамбъл от неизброими процеси, които текат едновременно в корпуса-космос и в космоса-корпус на човешкото битие. Романът има силен мистично-езотеричен аспект, който също е част от постмодерната рецепта на наратива и поне за моя вкус има малко дразнещо, дори популистки натраплив характер. Все пак е безспорно, че Картареску, който беше в България за представянето на книгата и между другото има български елемент в своя родов произход, е важен съвременен европейски автор и заслужава да бъде прочетен.

Милена Кирова







Думи
с/у думи



Мирча Картареску. Ослепително. Лявото крило Превод от румънски Иван Станков. ИК Парадокс. С., 2004.