Скомина по литературата

През 1992 в САЩ консумативното общество превръща в бестселър книгата на мексиканската писателка Лаура Ескивел "Като гореща вода за шоколад". Много скоро след това литературният продукт може да се намери и в България, а днес да се препрочете чрез второто му, полиграфически подобрено издание. Какво толкова разбужда духовете и подклажда апетита към литературата в тази книга? Едва ли е само похватът всяка от частите й да започва с готварска рецепта, представяща характерното меню на коренното мексиканско население. Впрочем това никак не е за подценяване и със сигурност много американски (пък и български) домакини разрешават проблема си с глада по Култура чрез това двойно удоволствие - хем да свалят някоя екзотична рецепта за гозба със сладко-кисел или горчиво-карамелен (тук импровизирам!) вкус от сорта на пъдпъдъци в сос от рози, пуйка с шоколадов мус или вегетариански ориз с банани, хем да потъгуват над занимателна история, наподобяваща интригите в розовите романи. Не ми е известно как изглежда тази книга във филмовата версия на Алфонсо Арау, но "Като гореща вода за шоколад" предоставя чудесен материал за класическия латиноамерикански сериал... Нека спра обаче дотук с измамните предвкусвания на литературната и екранната консумация.
Творбата на Лаура Ескивел при всички положения е нещо много повече (или различно) от това. Тя, освен че се самопредставя като "готварска книга, която [...] разказва с всяка от своите рецепти историята на една погребана любов" (с. 222), в действителност поставя важни проблеми отвъд битовата тривиализация на културата. Просветеният читател може да открие в нея много от "високите" теми на съвременния свят, разглеждайки я на различни (философски, научни или чисто естетически) нива. Литературоведът например може да се впечатли от уникалното жанрово сечение между притчата, семейната хроника, новелата, готварската книга или романса, изобретено в този текст; антропологът може да поразсъждава върху културните различия сред местните традиции и (не)сводимостта им до модерните глобални визии за правата на човека; фройдистът може да види евентуално женска аналогия на едиповата ситуация, в която като че ли е попаднала главната героиня Тита (Хосефита) спрямо своята ревнива Мама Елена; мултикултуралистите могат да изтъкнат имплицитния конфликт между "горделивите янки" (с. 103) и наследниците на индианското племе кикапу; феминистите и gender специалистите могат да откроят зад приключенския сюжет аморфните фази на социална еманципация и родова идентификация у жената, описващи генерационни промени в мексиканското общество от ХIХ век, историците могат да се натъкнат на значими факти от политическата борба между мексиканските революционери и федералисти от същата епоха и т.н. Тоест всеки читател би могъл да възприеме "Като гореща вода за шоколад" според вкуса и призванието си, моделирайки този благодатен текст като тесто за пай, както би казала Лаура Ескивел.
И все пак, зад романовата история като че ли стои основният конфликт на мексиканката с родовите закони в традиционната култура, които повеляват най-малката дъщеря в семейството да не се омъжва и ражда, за да може изцяло да се посвети на майка си в нейните старини. Зад този регулативен казус в социалната система на старо Мексико, представен в романа, можем да видим вечния спор на личността с традицията, описан в много литератури, и отчаяната съпротива на жената срещу отсъдената й жертвена роля, проявена в множество култури. Героинята на Ескивел упорито иска да знае "кой е поставил началото на подобна традиция" и с трагическа самоирония се пита ако тя, "Тита не може да се омъжи и да създаде деца, кой тогава ще поеме грижите за нея самата, щом достигне преклонна възраст? [...] Или не се очакваше от дъщерите, които оставаха да се грижат за майките си, да живеят дълго след смъртта им?" (с. 13-14). Романът поставя съществен хуманистичен въпрос и проследява възможните му решения в заплетения ход на повествованието. Една от трите дъщери в семейство Де ла Гарса избягва от дома и от проститутка става генерал, предвождаща мъжка армия, преобръщайки радикално традиционния кодекс; другата се задомява за любимия мъж на най-малката сестра, възпроизвеждайки в жалко и атрофирано копие образа на властната им до демоничност майка; а третата, жената жертва, плахо тръгва от въпроса "Беше ли й позволено, щом не можеше да се омъжи, то поне да познае любовта?" (с. 14), за да достигне накрая до закана срещу несправедливата норма: "ще продължавам да я нарушавам, колкото и пъти да се наложи, докато тази проклета традиция не се съобрази с мен" (с.191). По невероятен за повествователната логика начин дискриминираната дъщеря успява както да изпълни своя синовен дълг, така и да заяви женското си присъствие в света. Тя съхранява и обживява пространството на "това топло райско кътче" (с. 135), каквото е домашната кухня, за да отхрани майката и прелъсти мъжа с блюдата на своето кулинарно изкуство. Там, в тази малка, затворена вселена тя готви, люби, плете, пише дневника си (като готварска книга) и твори култура, придавайки нова смисленост на битието. Кухнята в романа на Лаура Ескивел се оказва "стаята" на жената (по Виржиния Улф) и това е нейното царство, където тя в последна сметка отвоюва правото сама да определя живота си.
В био-социален план новелата "Като гореща вода за шоколад" представя три женски поколения, които в контекста на мексиканската култура разкриват прехода от жестоката власт на майката (Мама Елена) през драматичната съдба на дъщерята (Хосефита) до омиротворения живот на внучката (Есперанса).
Повествователният глас на анонимната жена от ХХ век наследява амбивалентната генеалогия на женската участ от миналото и завещава нестихващата легенда за желанието да станеш себе си отвъд предписанието да бъдеш друг. Това е историята на една борба за живот, която протича на много фронтове по всички кътчета на света, където винаги остава да се носи "неповторимото й ухание - букет от жасмин и готварски миризми, които можеха да принадлежат само на нея" (с.91), вечната жена - авторка, героиня и читателка.

Юлия Йорданова





Лаура Ескивел. Като гореща вода за шоколад. Превод Илинда Маркова. ИК Колибри, 2004