Речник за медийната свобода
и отговорност


Амбициозно начинание - "Език на медийната регулация". Сиреч речник, част от проекта "Професионални дефиниции в радиото и телевизията", реализиран чрез Пакта за стабилност с финансовата подкрепа на Irex/Pro Media. Авторите (доц. д-р Весела Табакова, доц. Георги Лозанов, д-р Мария Нейкова, доц. дсн Снежана Попова) са събрали в едно не особено дебело книжно тяло общо 123 термина. И предпазливо определят задачата си така: "Речникът, който ви предлагаме, се стреми, сам поемайки немалко рискове, да минимализира рисковете от неустойчивата семантика на термините, използвани от медийната регулация в България. Тази неустойчивост, стигаща до откровени разминавания, е причина (или поне част от причините) за липсата на последователност, за граничните, а понякога направо нерешимите казуси при прилагането на Закона за радиото и телевизията; за атмосферата на обществено недоверие и скандалност, в която то се осъществява." Авторите са наясно също и с уникалността - поне в рамките на българското - и тежестта на предприятието: "Даваме си сметка, че писането на дефиниции е форма на самонадценяване, но докато няма представители на експертната общност, които да поемат този риск, тя винаги ще бъде подценявана от представителите на административната принуда и бюрокрацията."
Прави са. Проблемите и противоречията с медийната регулация в България, която в момента е едва ли не на най-ниската точка на своята дейност по същество, няма как да не породят потребност от ясно и дефинитивно конкретизиране на термините. Все пак, както знаем още от Сократ, не можем да вършим нещо както трябва, ако не сме достатъчно на светло за това какво точно представлява то. И макар заявлението, че: "всеки речник създава очакване за последна дума, а обширността на материята неизбежно го превръща във фрагментарен, както взривното й развитие неизбежно го превръща в предварително остарял" да ни подсказва, че авторският колектив няма претенциите за окончателност, нито за висша меродавност, начинанието е достатъчно важно и навременно, тъй като поне вкарва някакъв ред в хаоса на регулацията в България; дава маркерите, в които тя би трябвало да се движи, ако иска да е истинска регулация, а не само имитация на такава.
"Език на медийната регулация" ни дава и друга добра надежда: в него достатъчно категорично и точно са посочени както свободата, така и отговорността на журналистическата професия. Не е тайна, че в България гилдията предпочита да набляга предимно на свободата, често забравяйки отговорностите; но знаем, че всяка свобода без отговорност се превръща в слободия, в разхайтен и разпасан език, който не си дава сметка за вредите, които може да нанесе и на отделния човек, и на общността. В статията "Слово на омразата" например много прецизно е посочена тази журналистическа отговорност и някак странно на нейния фон ми се струва мълчанието, което СЕМ все още запазва по отношение на такива предавания, пълни с омраза, каквото е "Атака" на Волен Сидеров по СКАТ. Въобще медийните регулатори, а защо не и всички, които по някакъв начин се занимават с медийни проблеми, трябва да имат като подръчно средство речника "Език на медийната регулация": ако не друго, когато съзнателно са в несъответствие, ще знаят поне кой именно принцип са престъпили. И - кой знае - може би следващият път няма да го престъпят?...

Митко Новков







Петък,
ранна утрин


Весела Табакова, Георги Лозанов, Мария Нейкова, Снежана Попова.
Език на медийната регулация
.
Консултант Нели Огнянова.
Издава Център за независима журналистика. София, 2004.