9 дни с 2 фестивала
Месеци наред висеше въпросът как ще се съединят 12-ят международен филмов фестивал "Любовта е лудост" (директор Илко Раев, художествен директор - проф. Александър Грозев) и 26-ят на българския игрален филм "Златна роза". След като бе приет Законът за филмовата индустрия и Александър Грозев бе назначен за изпълнителен директор на ИА "Национален филмов център", основен организатор на родния фестивал, ситуацията стана шизоидна - една личност се оказа "разпната" между частното и държавното финансиране. Иначе казано - сблъсък на интереси.
До последния момент витаеха тайни и съмнения. Абсурдът неизбежно доведе до напрежение между екипите на Фестивалния и конгресен център и НФЦ. За щастие, то не рефлектира върху фестивалната атмосфера - обичайното варненско гостоприемство на "Любовта е лудост" този път бе обогатено от изобретателността на НФЦ и от сериозното отношение на гилдията към "Златна роза". Във фоайето на ФКЦ бе инсталиран щанд на Европейската програма Media, ефектно аранжиран в стил "Арчимболдо" от шефа на българската секция Камен Балкански.
Оказа се, че формално е възможно сливането на двата фестивала - абонираните за "Любовта е лудост" звезди-ветерани (Татяна Лолова, Гинка Станчева, Коста Цонев, Никола Анастасов, Джоко Росич...), младите Параскева Джукелова, Васил Василев-Зуека и Деян Донков бяха от начало до край, както юбилярката Мая Вапцарова и десетина критици (на финала станахме 18). Другите фестивалци пристигаха и си отиваха, както се случва обикновено с филмовите екипи на "Златна роза" през октомври. В началото пресконференциите на чуждите и българските филми се провеждаха заедно, но стана ясно, че е глупаво, и бяха разделени. Паралелността в програмата вървя добре до 29 август, когато бе фурорът на "Изпепеляване" (продуцент ПАРАЛАКС - Димитър Петков, сценарист Йордан де Мео, режисьор Станимир Трифонов) - оказа се, че с него се откривал "Златна роза", но така и не бе официално обявено, въпреки че отново гледахме носталгичното монтажно филмче на Мишо Гецов за българското кино и неговите звезди. Оттам нататък лично аз бях принудена почти да елиминирам филмите от "Любовта е лудост" за сметка на българските, приютени заради видеото си в малката зала "Европа". Друг е въпросът, че там нелепо бяха програмирани филми с копие и потенциал като "Мила от Марс" на Зорница София и "Под едно небе" на Красимир Крумов. Първият предизвика извънредна прожекция на следващия ден в зала 1, а втория така и не бе официално представен. И още един конфуз - на 1 септември по едно и също време в двете зали бе прожекцията на "Пътят към Йерусалим" на Иван Ничев и на игралния тв-дебют на талантливата документалистка Юлия Кънчева "Без семейна прилика".
Фестивалната формула "международен - национален" е европейска практика, но нашата тазгодишна паралелност, макар и продиктувана от недостиг на заглавия (и финансови възможности?), се оказа недомислие. Струва ми се, че по-функционална би била тактиката на последователността. Само че в такъв случай и разпределението на парите навярно ще е друго. Кой знае...
Организационните стратегии ще се уточняват тепърва. По-важен според мен е фактът, че тазгодишната "Златна роза" имаше лакоми зрители с билети - категорично повече от онези за "Любовта е лудост". Варненската публика, поначало изкушена от киното, показа, че е жадна за български филми. Отново ме побиват тръпки от мощните аплаузи и ставането на крака пред Ваня Цветкова и Иван Иванов след прожекцията на "Другият наш възможен живот" (продуцент ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО - Добромир Чочов, сценарист Невелина Попова, режисьор Румяна Петкова). Хората имат необходимост от свои, досегаеми звезди.
От 14 филма в конкурса на "Любовта е лудост", 4 са на разпространителски фирми, режисьорите на 3 бяха във Варна (немецът Рихард Бланк с "Казанова", испанецът Виктор Барера с "Любов и смърт в Севиля" и италианецът Бепе Чино с "Чудо в Палермо"), а 2 се състезаваха едновременно и за "Златна роза" ("Изпепеляване" и "Другият наш възможен живот"). Трогателен беше жестът на неостаряващата унгарска прима Мари Тьорьочик, долетяла за една вечер, за да получи пред публика миналогодишната си награда за женска роля за "Дълъг уикенд в Пеща и Буда" на Карой Мак.
От 16-те заглавия на 26-та "Златна роза" (с 10 по-малко от предишната) 8 бяха на лента, а останалите - на Бетакам. Само 3 от филмите са създадени без подкрепата на БНТ: българо-френският "И Господ слезе да ни види..." на Петър Попзлатев, "Мила от Марс" и "Хубава си, мила моя" на Георги Дюлгеров. Радостно е, че дебютите бяха 6. Всичките наши филми, познати и нови, се радваха на публика, а 3 от тях предизвикаха зрителско стълпотворение: "Изпепеляване", "Мила от Марс" и "Другият наш възможен живот".
"Златна роза" демонстрира континюитет: Стефан Вълдобрев, отличен за дебют през 2000 за музиката в "Пансион за кучета" на Стефан Командарев, сега взе наградата за мъжка роля в "Изпепеляване", а Весела Казакова, отличена през 2002 с наградата за младо дарование "Невена Коканова" (заедно с близначката си Биляна Казакова в "Подгряване на вчерашния обед" на Костадин Бонев) за участието си в "Лист отбрулен" на Светослав Овчаров, сега взе наградата за женска роля в "Мила от Марс" (така и не стана ясно защо не и за "Шантав ден" на Силвия Пешева, където е не по-малко прелестна).
Ако миналата година оприличих "Любовта е лудост" на гларус в края на сезона, сега той се оказа симпатично тюленче. Филмите бяха и тъжни, и смешни, и изящни, и недоправени, и музикални, и тихи, и ретро, и съвременни, но... Разбира се, ще запомня стоическата красота на японския "Хазан" (реж. Игараши Шоу, "Златна Афродита" и Награда на филмовата критика), посветен на грънчаря Итая Хазан и теглилата на семейството му по тегавия път към неговия успех. Неустоима е Ашли Джъд в изтънчения ретро-мюзикъл "De-Lovely - Вечната музика" (реж. Ървин Уинклър, разпространява "Александра груп"), посветен на Коул Портър (Кевин Клайн), но оставаш до края, ако си фен на жанра. Покрай любовните колизии няколко филма темпераментно въстават "отвътре" срещу етническата нетолерантност и кастовата клаустрофобия - проблеми, непрестанно интерпретирани в европейското кино напоследък и особено болезнени за нас в устрема към Европейския съюз. В тази тенденция се вписват австрийската мелодрама "Бели череши" (реж. Леополд Лумерсторфер), британският мюзикъл "Кралицата на Боливуд" (реж. Джеръми Удинг, разпространява "Ню филмс"), унгарската драма "Цветът на щастието" (реж. Йожеф Пачковски)... Жалко, че международното жури пренебрегна последното заглавие. Този автор, познат ни от "Чудното приключение на Ещи Корнел" (1994), отново представя странен филм, ала не ретро, а днешен, където чудо и действителност се срещат в травматичен и оригинален пъзел. Ако си беше спестил шумния финал а ла Кустурица, "Цветът на щастието" би бил още по-ефектен. Честно казано, от видяното в официалната програма на "Любовта е лудост" тази година имаше любов, но почти нямаше филмова лудост.
Крехкото стабилизиране на българското кино, провидяно на предишната "Златна роза", като цяло сега бе затвърдено - напук на факта, че дори след приемането на Закона, годината е нулева. С малки изключения, филмите не само се гледат, а и хващат. Истината обаче е, че хомогенността все още се изплъзва. Повечето филми се занимават с днешността и с аспектите на нашето многострадално оцеляване. Естествено, не минахме без мутри, но те бяха сведени до фон за разплитането на екзистенциални и емоционални ребуси. Въпреки че "Изпепеляване" се връща към преекспонираната в началото на 90-те тема за лагерите и изобщо за комунистическите зверства, филмът надскача познатата идеологическа матрица и се протяга до любовна трагедия. След "Хайка за вълци", той утвърждава Станимир Трифонов като стабилен "актьорски" режисьор - от работата с главните лица Параскева Джукелова, Стефан Вълдобрев и Деян Донков, през поддържащите Николай Урумов, Цветана Манева и Йосиф Сърчаджиев, та до последния статист... Освен това, "Изпепеляване" е своеобразен продуцентски подвиг - създаден е за половин година. Той бе единственият филм на двата фестивала, който ме разрида.
И все пак най-важното нещо, случило се тази година на "Златна роза", дойде по посока на дебютите, обединени от сияйното присъствие на Весела Казакова. С "Мила от Марс" Зорница София нахълтва в киното, демонстрирайки хъс за самостоятелност и породиста клиповост - наративна и визуална, парадоксална за българското филмово мислене. Нахакан и симпатичен филм. С "Шантав ден" Силвия Пешева възражда делнично-нежната естетика а ла Людмил Кирков. Скромен и симпатичен филм. Не бих искала да пропусна и два обещаващи тв-дебюта: "Къщата" на познатия ни от анимацията Андрей Кулев (дебют и на Светла Ганева в снимането на видео) с артистичната му мистичност и финяшката хубост на Линда Русева, както и центрирания около рицарското присъствие на Джоко Росич "Славата на България" на бесарабския българин Васил Барков, познат ни от документалното кино.
Освен празничен, фестивалът има друг аспект - контекстуален. Той е в състояние да омекоти или подостри дори категоричния критически аршин - в този смисъл "И Господ слезе да ни види..." ми изглежда доста по-комуникативен отпреди година. Но тук е мястото да подхвана проблема за селекцията на филмите, продуцирани от БНТ. Във Варна не получих отговор на въпроса защо едни заглавия са тук, а други - не. Несериозно е обяснението, че "Пату" на Станислава Калчева (сценарий Влади Киров и Любомир Канов), с 2 награди за Иван Тонев от операторския фестивал в Попово, щял да участва на "Златната ракла" през октомври в Пловдив - това би бил друг контекст. А пък за "Чуй звездите" на Михаил Мелтев, излъчван по Канал 1, изобщо се мълчи... Има още заглавия, но тези според мен са важни заради присъствието на Деян Донков - мощно, различно и въодушевяващо. На фестивала го видяхме като трагедиен комунистически сатрап в "Изпепеляване" и като епизодичен охранител в "Без семейна прилика" - актьор-гейзер. А тъй като и двата отсъстващи филма са бляскаво заснети от Иван Тонев, който присъства на фестивала със "Славата на България", с тяхното участие визуалната палитра на тазгодишната "Златна роза" би била по-богата. Разбира се, ни най-малко не омаловажавам гигантския перфекционизъм на Емил Христов в "Под едно небе", "И Господ слезе да ни види..." и "Изпепеляване", или на Светла Ганева в "Другият наш възможен живот" и "Къщата"...
И на миналия фестивал преди две години, и сега бе повдигнат въпросът за неравностойната позиция на видеото пред лентата. Вече е световна практика да се снима дигитално, ала после се вади копие - лентата е все още стандартът на големите фестивали, въпреки че в Кан и Венеция вече има зали за цифрова прожекция. Разбира се, журито съвсем адекватно отличи "Под едно небе" като най-добър телевизионен филм, но той бе показан на 35 мм. Проблемът е, че събратята му на Бетакам са обречени от техниката във ФКЦ на деформация - и като картинка, и като звук.
Както открай време, така и сега от екрана изплиска проблемът за драматургичната недостатъчност на българското кино - тя дразни дори в победителите "Мила от Марс" (оголената последна трета на филма) и "Изпепеляване" (дебелашката бруталност и куха реторика, привнесени от Александър Томов). Няма стабилни сценаристи. Това обаче не оправдава тазгодишното отсъствие по регламент на награда за сценарий.
Хубави сценарии може и да нямаме, но фантастични актьори - колкото щеш. И в главни роли, и в масовката дори. Извън вече споменатите, бих посочила Светлана Янчева, Ани Вълчанова, Радена Вълканова, Илияна Китанова, Мария Каварджикова, Мария Статулова, Златина Тодева, Ицко Финци, Самуел Финци, Васил Василев-Зуека (пак не пропусна прожекция, но този път бе по-разговорлив), Красимир Доков, Валентин Ганев, Христо Шопов, Мариян Бачев... Талантливи са - до преборване и с най-скудоумния текст, и с най-фалшивата ситуация. Крайно време е да се учреди награда за поддържаща роля на "Златна роза".
Необяснимо е тазгодишното отсъствието на още две "компонентни" награди - за художник и за музика. Георги Тодоров-Жози и Боряна Семерджиева са белязали с вкус и стил не един филмов дизайн (достатъчно е да спомена "Под едно небе" и "Изпепеляване"), но за организаторите това е подробност. Както и фактът, че без партитурите на класика Божидар Петков (носител на наградата от миналия фестивал) или на дебютанта Петър Дундаков, внушенията на "Изпепеляване" и "Другият наш възможен живот" биха били по-постни.
Деветте дни във Варна се изтъркулиха покрай прожекции, море, купони, спорове и смях. Журито на "Златна роза" си свърши достойно работата. За новите филми тепърва ще се говори и пише. Важно е да се мисли за глобална стратегия в промоцията на българското кино - от сайт на филми, през саундтрак до разпространение. Публиката го иска. Филмите искат публика. Нека се срещнат.

Геновева Димитрова



Любовта е лудост и Златна роза -
филмова Варна 2004