Августовски кръстопът

След като миналогодишният фестивал "Август в изкуството" беше отдаден изцяло на срещи между теоретици и отвори пространството си за дискусии по теми от съвременното изкуство, преди месец той отново събра в изложба художници, фотографи, изкуствоведи, галеристи, музиканти и литератори. Мотото "Пътища/ Енигми" е предложило удобна и широка рамка за автори и интерпретации. Това обаче направи трудно откриването на общи посоки сред огромното море от работи, така че вниманието беше привлечено по-скоро от индивидуалните пътища-енигми.
Фестивалът "Август в изкуството" се гради на проста, но ефективна формула, която създава условия за успех. Под общия знаменател "визуални изкуства" той представя няколко поколения български художници с разнопосочни възгледи. Произведенията им са събрани от "кураторски екип" в най-голямата в града галерия - "Борис Георгиев". Уникалното тук е, че са привлечени и многобройните варненски частни галерии, които сами предлагат какво да бъде показано в тях. Целта е да се получи нещо мащабно и наситено...
Автономността на частните галерии при избора на художници до известна степен е рисково решение, особено в активния летен сезон, но именно там можеха да се видят по-голямата част от интересните изложби. Камерните галерийни пространства по принцип позволяват по-ясно извеждане на дадена концепция и по-компактно представяне на отделни автори.
Едно от най-грабващите хрумвания за съвместна изложба беше това на изкуствоведката Весела Ножарова. Да събереш на едно място художници като Светлин Русев и Недко Солаков само по себе си е голямо предизвикателство. След първоначалния възторг от идеята обаче, изложбата в галерия "Буларт" не предлага нищо друго, освен разминаване с очакванията. В резултат на самоволното решение на поканените да нарисуват кураторката си, са се появили два типични за Светлин Русев и два нехарактерни за Недко Солаков портрета.
В къщата-музей "Георги Велчев" Румен Серафимов беше събрал автори (Лилиан Бел, Цветан Кръстев, Явора Петрова и Валери Василев), чиито произведения тясно се обвързваха с мотото "Пътища/ Енигми". Най-чисто концептуализирана беше работата на Цветан Кръстев; видеото и фотосите проследяваха "линиите-пътеки" по дланта на художника.
Една от най-уравновесените и силни изложби беше подредена в галерия "Артин". Чрез чистата си композиционна формула и деликатни колоритни съчетания елегантните натюрморти на Георги Лечев с ненатрапчиви акценти - ябълки, тикви, чесън, дини и цветя - всъщност разчупиха класическото разбиране за натюрморт.
Изложбата "Причастие" в галерия "P.S. Art" представи художника Панайот Минев в нова светлина. От класическа, мрачна в миналото живопис, сега той се е насочил към нов, по-наситен начин на изразяване. Директно сравнение може да се направи в някои от картините, съчетали стар пейзаж с нов живописен слой. Сюрреалистичните видения на художника привличат с енигматичната си сюжетност и ярък колорит.
И докато Панайот Минев и Георги Лечев са поели в нова посока, концептуалистът от началото на 90-те Георги Тодоров е отправил поглед назад с изложбата си "Себеотрицание". Няколкото автопортрета, пейзажи и архивни материали бяха изложени (и свалени преждевременно) в галерия "Юка" в подкрепа на веруюто, че "Себеотрицанието не бива да е цялостен отказ от себе си, а само от греха си, от болната част, от не-Божията част от себе си, която помрачава изначалния Божи образ".
Сред сериозните "частни" изложби трябва да споменем и пластиките на Павел Койчев в "Галерия 8", стъклените картини на Николай Василев и Неда Василева във "Витра", живописта на Димитър Чолаков и дървопластиката на Младен Младенов в "Артеа".
Трите етажа на градската галерия "Борис Георгиев" определено бяха затормозяващи с пространства, преизпълнени с разнолики произведения. Сред всякакви живописи, инсталации, разхвърляни тук-таме видеа, фотографии и скулптура все пак имаше и стойностни участия. Работите на Ники Кокинос, Панайотис Сиатидис и Аида Казарян от Белгия предложиха минималистичен подход и чиста визуална интерпретация. Сред тях малко чуждо стоеше свитата на пода фигура на Стефка Георгиева с интересно пластично решение (скулптирана от скоч и плетени на една кука "дрехи").
В серията "забавни" можем да включим цветния топ на Сашо Стоицов от цикъла "Природно", който стреля към флорална мишена. Или интериора (принт) на Кирил Чолаков, десениран с щампа на очички, които се взират отвсякъде (стени, легло, картина).
Сред видеата (повечето от които добре познати) това на Стефан Николаев определено привлече вниманието. Както повечето работи на този автор, и "Рибата Минога рисува" е магнетично предизвикателство за сетивата с плавните движения на аквариумна златна рибка, размесваща слоеве червена боя.
Естествено, фестивалът беше съпътстван и от няколко пърформанса. Сред тях се отличи "Мемориал на последния ангел" на Недко Буцев, представен с документация в градската галерия. При почти нелегална акция (без разрешение от властите) той провесва от Аспаруховия мост "ангелски" криле. В концепцията му е записано: "Две еднакви бели знамена, съшити от малки парчета плат, развети едно срещу друго с помощта на въжета и тежести, затварят достъпа на корабите в пристанището, за да могат моряците от спрелите кораби и хората, ходещи по брега, да наблюдават две еднакви бели знамена, съшити от малки парчета плат..."
Пренаситената живописна част от изложбата, освен дежурното напоследък присъствие на Станислав Памукчиев, Ивайло Мирчев или Атанас Парушев, което все пак показва класа, беше допълнено от доста по-фрапиращото участие на натрапчивия Никола Манев.
Интересната част се ограничаваше с няколко работи, сред които нестандартната живопис на Елена Панайотова ("Невидими движения..."), съчетаваща излъчването на различни материи, или восъчните картини на Даниела Ляхова.
Юбилейните ретроспективи на Жорж Папазов и Николай Даскалов в градската галерия припомниха на публиката техните позабравени произведения. За съжаление, повечето от датировките на творбите липсваха, което затрудни ситуирането им във времето.
От количеството варненски художници, участващи в изложбите, можем да съдим, че да си варненец в "Август в изкуството" явно е предимство. За съжаление, твърде малко от "местните" показаха класа и интересни решения (Димитър Трайчев, Мария Зафиркова и др.). Драстична в това отношение беше "класически скучната" изложба в Центъра за съвременно изкуство. Още по-тъжен се оказа фактът, че за да бъдат интересни по някакъв начин, традиционно изразяващи се автори бяха решили да станат концептуалисти. Така те или ни засипваха с цели фермани текст, които бяха напълно излишни (Николай Каранфилов, Дария Василянска), или без всякакъв коментар бяха подредили "инсталация" от струпани картини и талаш на пода (Валери Чакалов).
В същата посока се беше отправил и Ванко Урумов със своя "Labirintus" - инсталация от множество струпани гипсови отливки на женски тела, които не стояха лошо: включваха динамика, движение и непосредственост. Чистотата на работата обаче отново беше разрушена от текст, документация и излишни детайли.
Включването на гост-куратори във фестивала е добър ход, но така и не става ясно кой куратор какво точно е направил, предложил, подбрал.
В края можем да направим извода, че в преследването на целта си да покаже колкото може повече посоки и автори, фестивалът "Август в изкуството" пропуска нещо много важно: количеството не винаги определя качеството и мащаба. Дори и голяма част от показаните произведения да представляват интерес, други пречат със своята неопределеност. Действително, картината на съвременното изкуство в България е интересна и динамична, но екипът на фестивала трябва да подхожда по-прецизно при избора на участниците. Поражда се опасност във всяко негово издание да виждаме едни и същи автори. Повторението на "водещи" имена за някой може и да е предимство, но то по-скоро се възприема като слабост, дори художниците да се представят с нови работи. В това отношение редуцирането на участниците би довело до извеждане на по-големи стойности в изложбата.

Светла Петкова




Август в изкуството 2004, Пътища/Eнигми, IV фестивал на визуалните изкуства, 6-18 август, Варна.
114 български и 13 чуждестранни участници от Германия, Италия, Швейцария, Белгия, САЩ, Испания; 34 изложби; 20 музеи и частни галерии. Кураторски екип: Румен Серафимов, Ванко Урумов, Димитър Трайчев. Гост-куратори: Ремо Гали, Яра Бубнова, Борис Данаилов, Трифон Леров, Димитър Грозданов, Весела Ножарова.