Изчезването на небесата
Започна новият обществено-политически сезон и перото като че ли само иска да се потопи в актуалното. Винаги, когато стане така, съм жертва на усещането, че нещата, в колкото и различни сфери да се случват, са някак невидимо, но дълбоко свързани, че в последна сметка са едно и също нещо. Кое е общото, например, между медийните хитове на предишната седмица - включването на чалга в учебниците и поредните залпове (от освирквания, обиди и заплахи) в църковния раздор, станали част (и то доминираща) от официалното честване на празника на София? Впрочем, вероятно могат да се открият много конкретни прилики, та даже църковният раздор да се нараче чалга, а чалгата в учебниците - раздор, но тук предпочитам да посоча по-абстрактното и по-всеобхватно общо: това са само два епизода от една мощна местна офанзива по десакрализирането на света. Доколкото в България имаше същински монархисти, които вярваха, че властта наистина е от Бога, трябва най-добре да сa усетили тази офанзива, когато царят стана министър-председател. Но това травестиране в последна сметка си остана в границите на политиката, т.е. на играта.
Не политическите, а културните институции заплитат символните мрежи, които тръгват от нещата и непосредствения ни опит с тях - от профанума, за да стигнат до несводими към този опит идеи, които му дават смисъл, т.е. до сакрума. Църквата и училището са такива институции, а раздорът и чалгата в тях несъмнено ги профанизират, ситуационните аргументи и желания блокират символната им функция. Друг въпрос е дали при образованието профанизацията не може да се разчете като прагматизация, която от своя страна да повиши ефективността му в перспективата на сменящите се поколенчески очаквания.
Но така или иначе, европейската култура е култура с небеса и когато високите й символизации се разпадат, тупваш от небесата на земята сред вещите и започваш да действаш, все едно ти самият си една от тях - предмет, тяло. Този процес по нашите земи започна от "победата на борците", които подчиниха социалните отношения на физическата бруталност и битовия цинизъм. Днес можем да констатираме, че мутризацията на живота ни отдавна вече не е в ръцете само на мутрите...

Георги Лозанов