Току-що под съставителството на Орлин Спасов бе публикуван англоезичният сборник "Quality Press in Southeast Europe" ("Качествената преса в Югоизточна Европа"), издание на Югоизточноевропейския медиен център в София, учреден през 2001 от Eвропейския университет "Виадрина" във Франкфурт (Одер) и СУ "Св. Климент Охридски". "Quality Press..." представя 18 автори от изследвания регион и Германия (двама от тях студенти на Центъра); другият български участник е Ивайло Знеполски.
Изданието ще се разпространява както в Югоизточна Европа, така и в библиотеки из останалата част на континента и Съединените щати. Информация за авторите, анотации на и самите статии могат да бъдат прочетени и на адрес http://soemz.euv-frankfurt-o.de/media-see/qpress/about.html.
Според същия сайт, качествената преса в региона е изправена пред ред препятствия, най-вече поради пазарния натиск на високотиражните издания, предимно таблоиди. В резултат важните публични дебати върху ключови за обществата теми са маргинализирани, тъй като се състоят в нискотиражни "периферни" издания, най-често с културен профил. Целта на книгата е да анализира политическите и културните ефекти от ограничената позиция на качествената преса в пазара на периодика в региона.
"Quality Press..." представя традициите на качествената преса в отделните страни чрез кратък исторически преглед; разпознава я (всекидневници, седмичници, списания) след 1989 и изследва мястото й на пазара; интересува се от отношенията й с таблоидите (разлики в публиките, дискурсивните стратегии и политиките на изданията); занимава се с ролята й в националните дебати; назовава пречките пред развитието й...
Разбира се, вестник "Култура" се явява предмет и на двете български статии.
Според Орлин Спасов, "Трудното съществуване на качествената седмична преса за култура е само поредното доказателство, че влиянието на качествените медийни дискурси остава маргинално. "Култура" има много нисък тираж и практически се чете от ограничен кръг хора. Макар да е била форум на много от ключовите дебати след 1989 и да привлича внушителен интелектуален кръг, седмичникът е на практика маргинален и тези дебати имат малко или никакво влияние върху широката публика. Маргиналността на вестника може да се интерпретира като илюстрация на маргинализираната публичност на сериозната интелектуална рефлексия върху обществените процеси. Именно ограничените възможности за публичност, предлагани от издания като "Култура", карат много от граждански ориентираните интелектуалци да предпочетат да пишат за хибридните таблоиди."
В статията си "В очакване на читателя. Разсъждение за 'сериозната' преса" Ивайло Знеполски заявява: "Според мен, седмичниците "Култура" и "Литературен вестник" са пример за 'сериозна' преса, но ниският им тираж предполага, че малцина наши съотечественици споделят моето мнение, или по-скоро, че мнозинството не би могло да има мнение, тъй като е дълбоко безразлично към гореспоменатите вестници. Също както читателите на двата културни седмичника нямат никакво мнение за качеството на част от футболните седмичници. Има читатели, за които последните представляват 'сериозна' преса, тъй като ги гледат през призмата на своя дълбок професионален интерес".
Прочее, "Quality Press in Southeast Europe" е втората превъзходна публикация на Югоизточноевропейския медиен център (относно "New Media in Southeast Europe. Editors: Orlin Spassov, Christo Todorov" вж. "Култура", бр.29 от 18 юли м.г.)

М.Б.