Словения: Интелектуалците срещу политиците

- За кой път идвате в България? Забелязахте ли някаква разлика?
- В България съм за трети път. Голяма е разликата в това как изглеждаше страната преди седем години и сега. Очевидно вървите напред. Ако има нещо, което трябва да ви безпокои обаче, това са свръхочакванията на хората от присъединяването към Европа. Долових ги в разговорите, които имах възможност да водя.
- Какъв е пътят, който измина Словения? Как една бивша югославска република достигна стандарт, при който средната заплата е 600 евро? Защо се яви огромната разлика между стандартите в бившите социалистически републики?
- Когато има централен разпределител, има и уравниловка. Но има и нещо по-важно: способността на нацията да избере своя път, да организира целия си интелектуален и човешки ресурс и с обща воля да изпълнява точно определени програми. Обществено-политическите рамки имат значение, не бива да се пренебрегва съзидателният дух на нацията. Може сега да влизаме в Европейския съюз, но по стандарт сме пред Гърция и Португалия, които отдавна са членове. В обединена Европа всеки работи за себе си, а всички за Европа. В Словения винаги сме се чувствали част от Европа, но след независимостта и промяната допуснахме някои заблуди, които и до днес преодоляваме.
- Какви са точно заблудите?
- Когато отправихме поглед към Брюксел, ние не забелязахме една особеност. Там нашите политици говореха за приватизация, митнически разпоредби, реформа в съдебната система, реформа в армията, структуриране на дълга, уеднаквяване на стандартизацията и за какво ли не още! Единствено думата "култура" никой не произнасяше. Сякаш това бе последна грижа. Минаха две или три години, в които нашите политици много често си служеха с израза "Това изисква от нас Брюксел!". И дойде моментът, когато цялото общество зададе въпроса: "А вие какво изисквате от Брюксел?" Нали всяка страна си има свои особености, коя е гаранцията, че бюрократите в Брюксел познават нашата специфика?
По територия Словения е десет пъти по-малка от България, а по население - четири пъти. Ние сме малък славянски народ, със свой език и самобитна култура. И ето, случи се голяма глупост. Въведоха данъци върху книгите - 8,5 %. В Англия и Ирландия няма такъв данък, в Словения го наложиха. Хърватия въведе същия данък, но след две години го отмени. Нито в Полша, нито в богатата Швеция книгите се облагат с ДДС. Какъв е изводът?

- Да поговорим за съдбата на книгата изобщо. Чете ли съвременният словенец книги?
- Словенецът купува две книги годишно, а чете около десет. Това означава, че високата цена на книгите възпрепятства или просто ограничава покупката на книги за домашната библиотека. Но подсказва и голямата роля, която имат обществените библиотеки. Нашият съюз на писателите се пребори с технократите, които твърдяха, че книгата е на отмиране. Напротив, според нас книгата е най-сигурното убежище за съхраняването и развитието на езика. А на политиците поставихме въпроса ребром: след като Европа има общи граници, общ пазар на стоки, общ пазар на труда, обща сигурност и общо законодателство, кое освен културата е индивидуално? Нали културата е нашето лице, с което влизаме в Европа, това е нашето различие и нашето богатство. Настояваме да видим конкретна и ясна програма за развитие на националната култура. Това ще е цената на нашата подкрепа.
- Колко писателски организации имате в Словения?
- Един съюз с около 300 души писатели.
- Как упражнявате натиск върху управляващите, за да постигнете определена цел или да защитите интересите на гилдията?
- Чрез дискусии в медиите, съвместна работа с парламентарната комисия по културата, тематични акции. Мислите ли, че някой политик ще се сети за защита на интелектуалния труд, ако някой не го постави като изискване? И след като имаме общото разбиране, че националната ни идентичност е културата, може ли да не следим какъв процент от бюджета се дава за култура? У нас, в Словения бюджетът е предвидил за 2004 г. около 150 милиона евро, а на общинско ниво са предвидени още 75 милиона евро. Ето, например, според декрет на Европейския съюз държавата трябваше да изработи инструментариум, чрез който да заплаща авторския труд. Какво правим в Словения? Както ви казах, у нас книжният пазар е стеснен и една книга излиза в тираж 200-500 екземпляра. Става дума за книги от словенски автори. Държавата отпуска пари на обществените библиотеки за покупка на книги. 25% от тези пари отиват в Съюза на писателите. Знам, че в Норвегия, където има 8000 обществени библиотеки, държавата на практика купува за тях почти всички книги на норвежки език. У нас е залегнал селекционен принцип, чрез който се стремим да обединим количество и качество. Специална информационна система показва коя книга на кой писател от колко читатели е прочетена.
- Тук не възникват ли много въпроси за подбора, материалната заинтересованост, обективноста и пр.?
- Винаги възникват какви ли не въпроси, но най-важното е с обща воля да се поставят правилата на играта. Естествено, че още в началото се заговори какъв смисъл има държавата да плаща, за да може книгите на графоманите да пълнят библиотеките? Добре, но нали има гилдия, която преценява качествата? Двама души рецензенти не могат ли да преценят дали една книга има стойност или не? Тогава пък се възразява, че председателят на Съюза и неговите "свещени крави" от управителния съвет ще могат да облагодетелстват себе си и приближените си. Но нали има и друг критерий - коя книга от колко души е прочетена. На това пък се казва: Аз ще накарам всичките си роднини да вземат моята книга от библиотеките и така ще изляза начело в класацията! Ще излезеш начело, но роднините ти ще загубят време, за да ти направят тази услуга. Освен това малко ще им паднеш в очите, че си принуден да правиш такива номера. Ще искат да ги почерпиш или да ги заведеш в нов ресторант... Трябва да мислим за жизнеността на правилото, а не по какъв начин то може да бъде заобиколено. За взетите от читателите книги в национален мащаб има горен и долен лимит. Две трети от държавната субсидия отиват у авторите между долния и горния лимит, а една трета за подпомагането на по-непопулярните или млади, все още неизвестни автори под формата на стипендии. В началото имаше роптане, че се създава нова бюрократична система, която гълта пари, а за творците остават трохите. Сега мнозинството от писателите са убедени, че действаща система трябва да съществува. Не е зле и за самия писател да знае кой го чете.
- Вие знаете ли кой ви чете?
- Системата сочи, че аз съм на четиринайсето място в класацията и съм доволен. Това е точен отговор на въпроса, а не самохвалство.

Разговора води Йордан Попов





Разговор със словенския писател Славко Прегъл,
лауреат на наградата за хумористичен разказ Алеко за 2004 г.