Един Реквием без певци

Какво му трябва на един диригент, за да покаже Реквиема на Джузепе Верди? Хор, оркестър и квартет певци. На 13 септември, рождения ден на Николай Гяуров, синът му Владимир Гяуров имаше хор и оркестър, но нямаше певци! За първи път, дори в България, чувам такава липса на усет и грижа в подбора на солистичния състав. И то в памет на един певец на певците! Не знам с коя творба щеше да бъде честван, ако беше жив. Но изпитах истинско облекчение, че не е в залата, за да слуша това пеене. Но Мирела Френи беше! Творбата, в която те двамата с Гяуров бяха винаги част от уникален ансамбъл и която имат записана неколкократно (последният път в същата тази зала), сега бе доста опорочена от вокална и музикална немощ. Над това равнище певци има и в България, не знам защо тези трябваше да се внасят. А и съставът можеше да се консултира с диригента. Защото Владимир Гяуров естествено знае много добре произведението, знае и проблемите му; познава и доста певци по света. Страхът да не се окажеш некомпетентен, като питаш, води до резултата, който потвърждава това опасение, когато не питаш. Точно такъв беше случаят с избора на тези солисти, а пък басът бе направо образец на глас, който не бива да пее в Реквиема на Верди.
На фона на тази картина Владимир Гяуров ми направи силно впечатление със самообладанието си. Той бе балансирал и хармонизирал и оркестъра, и хора; артикулира едно освободено изпълнение, в което мисълта за отделните фази бе очевидна. Освен със стройното, нюансирано, почти изцяло изведено в нормален темпоритъм с логични, на места малко по-дълги от привичното цезури, провеждане на музиката, той владее публиката с елегантна мануалност. И друг път съм писала, че седи добре на пулта и знае как да предразполага певците и как да ги води. Друг е въпросът, че не би могъл да им оправи интонирането и маниера на пеене.
На всеки от певците нещо му липсваше и това се отразяваше фатално върху музиката: Цветелина Василева, така успешна в Метрополитън, тук седеше като ученичка, безизразна и "безсловесна музикално", със съществени понижавания; Лаура Бриоли, също подредила важни думи в биографията си, на места беше много груба и светска - сякаш изобщо не беше чувала за това, че има и тихи динамики; тенорът Маурицио Коменчини, пак от Италия, бе безвкусно импулсивен, емоциите му също не бяха в услуга на интонацията, за баса от Гърция Христофорос Стамбоглис ще добавя, че той имаше и някакъв проблем с емисията, който не се чу така драстично на репетицията. Затова цялото ми внимание, колкото това беше възможно, се насочи към хорово-оркестровите моменти от Реквиема... Тук можеха да се чуят и дълбоки пианисими, и добре артикулиран текст с максимална концентрация в тоноизвличането.
Новата японска система за озвучаване на залата очевидно още е обект на голяма радост и най-различни видове изпробвания от страна на техническия екип; прекалено много реверберация имаше след хоровите номера; микрофоните на певците на моменти бяха раздиращо силни; много дразнеше чуващото се местене на потенциометъра по време на някаква фраза. Силно се надявам, че периодът на опознаване с новата техника ще премине в полза на музикалния звук - и това ще стане, след като екипът осъзнае и разликата между озвучаването при рок- и поп-концерт и симфоничен или ораториален концерт. Т.е. когато схване, че във втория случай музикалната картина не се пипа, след като се направи. Справка: озвучаването на "Тристан и Изолда" по време на концертното изпълнение. Публиката беше достатъчно възторжена, за да възнагради усилията на диригента и да се поклони с аплаузите си пред паметта на Николай Гяуров.

Екатерина Дочева







Крешендо/
декрешендо