Уморените коне ги прослушват, дали?

Днес, когато читателят на "Култура" (евентуално) ще обърне внимание на тази колонка, Съветът за електронни медии ще вземе решение кой да бъде новият директор на Българската национална телевизия. В понеделник, когато всъщност колонката беше написана (какво да се прави? - несгодите на седмичния вестник), в сградата на БТА се проведе обществено прослушване на тримата кандидати - Уляна Пръмова, Росен Гинев и Найден Андреев. Прослушване, в което нямаше нищо по-иначе от всеки друг път: тримата си разказаха концепциите (макар те да са публикувани в Интернет и съответно всеки любопитен, тоест по презумпция всички присъстващи в БТА, да е имал възможността да се запознае с тях), след това членове на СЕМ зададоха своите рутинни и генерално звучащи въпроси, пътьом стана дума за оставки, дадени и неспазени обещания и... дискусията свърши. Никаква енергия; досада и скука - едно отбиване на номера, колкото да се рече, че се е случил дебат. Е, у кандидатите можеше да се открие нещо като живец, между тях прехвърчаваха и искри - колкото да не заспи публиката, но самата публика беше доста унила и безжизнена. Райчо Райков накрая чак се разсърди на един младеж, който през цялото време дъвчел, въртял се, говорел и дори не си изключил GSM-а - "развалял дисциплината", както се изрази шефът на СЕМ, но що да стори младото и енергично тяло, след като нищо интересно не му предлагат? Уляна Пръмова беше суха и рамкирана (нея я броят за фаворитка и сигурно заради това тя не хабеше много сили), Росен Гинев - изтупан и незапомнящ се, Найден Андреев - категоричен и догматичен. От тримата единствен той говореше с хъс, но само хъс не стига да се направят смислени неща: нужна е и разчупеност на мисленето, а точно тя като че ли му липсваше. Не че другите двама я демонстрираха, но щетите все са по-малки, когато тривиалността не действа, а не когато действа. И в трите концепции "българщината" беше на преден план, като в този кюп се бъхтеше "вся и все", без сянка от дистинкция. Принципът една телевизия - един народ тихомълком се промъкваше и при тримата.
Не толкова тихомълком, а по-скоро централна тема на обсъждането стана кой колко и как ще уволнява в БНТ. Нищо чудно, хора от синдикатите в държавната телевизия чинно седяха и внимателно следяха кой какво ще каже по този въпрос. Стана дума също и за разпространението и договора с БТК, и за привличането на младите към националния екран, и за регионалните центрове, и за сателитния канал "България Sat"... Стана дума и за бюджета, но, за жалост, никой не каза какви стъпки ще предприеме, за да се разреши най-сетне проблемът със зрителските такси - нещо, за което, ако се намери воля за реализация, много ще облекчи БНТ и ще я освободи от необходимостта да се преструва на пазарна медиа. Както не се отвори реч и за външните продукции: в началото на есента си тръгнаха от "Сан Стефано" 29 доста от тях, но никой кандидат за ръководния стол не уточни с какво и как ще ги замести. Не че имаше шанс да го стори: операцията с прослушването, личеше по физиономиите на присъстващите, си беше по-скоро камуфлажна, отколкото реална: "Да мине и тоя зор, че да го изберем - който и да е!". Проблемите с БНТ вече така са омръзнали, защо да занимаваме обществото? А уморените коне също ги прослушват, нали?
Умората обаче значи загуба на интерес, махване с ръка и оставяне нещата на самотек. И точно такива мимикрийни акции като тази на СЕМ са знак, че държавната телевизия е вече толкова безразлична на всички - включително на политическите партии, че за нея е дошло времето или да се превърне в предприятие за печалба, подчинено на частни корпоративни интереси, или наистина да стане това, което зрителят очаква от нея - обществена телевизия. Не зная доколко от новия директор на БНТ ще зависи - никой не му предрича дълъг престой на този пост, но той може поне да постави темелите за едното или за другото. В туй е въпросът - кое ще избере?

Митко Новков







Петък,
ранна утрин