Времето ли се смени?
Във времето преди 10 ноември (т.г.) се сещам за великата реплика на Желю Желев от началото на президентстването му. Той обясняваше на революционните десни маси пред медиите, че - ако остане на него - би се возил на Лада. "Наистина, вие сте прави, за какво му е на един президент непременно Мерседес, но пусто наследство - всички комуникации са монтирани в Мерцедеса от Татово време." А президент без комуникации... Звучи невероятно на хората под 25 години, но такова беше времето (израз на Добри Джуров): дясната революция от началото на 90-те беше за равенство.
Равенството изискваше свобода, а свободата - по-малко държава.
В началото неосъзнато, после все по-съзнателно в изграждащата се господстваща идеология, митологемата "по-малко държава" придоби ключова позиция. С помощта на добри съветници от САЩ, Великобритания, Германия, Франция и други страни с по-малко държава. И ние, за всеобщо удовлетворение, получихме своята "по-малко" държава.
Защо пиша всичко това? Защото напоследък тази теза крее и има опасност да изгубим от очи целите на революцията.
Отвсякъде човек може да чуе призиви за повече държава - от пролетарии, бизнесмени, политици. Че и от политолози. Времето ли се смени? Или целите бяха грешни?
Един от идеолозите на малкото държава, който кажи-речи десетина години ни убеждаваше, че тъпият българин не може да вдене, че всичко зависи само от него лично, че малкото държава е благо, сега цяло лято ни занимава в своите ежеседмични колонки с копнежа си по силна държава. Няма кой да въведе ред по Черноморието. Няма кой да въведе ред в София. Няма кой да озапти мутрите. Не казва идеологът "противопоставете се", "ако ви нападнат, стреляйте", "ако нарушават закона, дайте ги под съд". Не - той вика "Държаво, къде си, кой, ако не ти!". "Държаво, дай!", иронизираше през 1985 г. Павел Попов. Понякога човек има чувството, че не са изтекли петнайсетина години и че още сме във времето на симпатичните със семплостта и отчайващата си едномерност лозунги от началото на деветдесетте - във времето на оправданията на Желев или на патетичните призиви на Петър Слабаков (декември 1989 г.) земята да се върне на селяните до два месеца, защото напролет няма да има кой да сее... През августовската (2004 г.) суша за новини се проведе сочно обсъждане да има или да няма звания за културтрегери. Мастит композитор предлага, мастити творци обсъждат...
Нещо наистина не е наред, след като Евгений Дайнов вика държавата, а творчески съюзи искат да въведат звания в изкуството.

Христо Буцев