Домът на Начо
Рядко в България се случва след смъртта на хора, свързани с изкуството, техните домове да бъдат превърнати в музеи. Обикновено процесът е свързан с дълъг период на изчакване, работа с архива, с наследството, с набиране на средства. Историята помни не един или два случая с музиканти, художници, поети, чиято бивша собственост дълго време е оставена на произвола на съдбата. С дома на Атанас Кръстев (Начо Културата) обаче историята се разви различно. Година след като той напусна завинаги възрожденската къща на ул. "Д-р Чомаков" 5А в Пловдив, тя беше отворена за посетители. Така градът се обогати с още една къща-музей. Тази къща обаче е известна с това, че е приютявала дълги години човека, почитан като създател на Стария Пловдив, допринесъл за съхраняването на автентичния възрожденски облик на града.
Обикновено музеите са хранилище на материалната история. Този на Начо Културата съхранява мебели, книги, богата колекция от картини на любимите му художници. Но преди всичко той опазва духа на своя обитател и със сигурност навява спомени на много хора, гостували му през годините.
Запазването на спомена за делата на Атанас Кръстев обаче не трябва да се ограничи само с превръщането на неговия дом в музей (и то по частна инициатива). Историята на неговия принос би трябвало да стане част от Музея на Пловдив. Градът дължи много на Начо Културата.

С. П.