Полупрощално
Скъпи читатели,

Не искаме да правим мрачни прогнози, но твърде вероятно е този брой да бъде една от последните ви, ако не и последната, среща с вестник "Култура".
Министър Божидар Абрашев, независимо от поетия ангажимент пред Народното събрание (вж. кореспонденцията с министъра), този път твърдо е решил да ни изхвърли от "Батенберг" 4, за да разгърне личните си бизнеспланове. Както се разбра, в това отношение Абрашев и неговият оръженосец Златко Халваджиев са доста напреднали - сградата е вече прехвърлена на "Реставрация" ЕАД (търговско дружество на Министерство на културата). И ако човек се попита за какво й е на "Реставрация" въпросната сграда, отговорът ще си дойде сам: за да я подготви за приватизация (тайна, разбира се). По-любопитното е, че същият този Халваджиев, който от името на министерството организира и проведе акцията, е и член на борда на въпросната "Реставрация". Редом до Божидар Димитров и някой си Даниел Хаджиев - млад "бизнесмен", който, твърди се, плащал разкопките на историка Димитров по морските брегове. Каква щедрост само! Но дали е безкористна?!
Биографията на вестника е белязана от години ходене по мъките, от безброй конфликти с културните администрации на ред правителства (и преди, и след свободата); и въпреки всичко той някак си оцеляваше. Този министър, обаче, при цялата си откровена несъстоятелност, вероятно ще успее да го довърши. Десетмесечният тормоз и непочтените удари в гръб постигнаха целта си - "Култура", изхвърлена на улицата, ще трябва да спре. След подобна мъчителна агония едва ли някой би оживял.
Жалко е, че в сегашния си вид българското общество няма нужда от независима културна периодика. По-жалкото е, че и българската култура няма подобна нужда - нито от професионална оценка, нито от критична гледна точка. Което й предвещава не дотам добри времена.
Прочее, сред всичките лоши новини има и една добра - редакцията на вестник "Култура", преди окончателно да се е разпаднала, организира Инициативен комитет за учредяване на гражданско движение с идеална цел, свеждаща се до следния призив: "Да ударим по абрашевщината". След като министър-председателят не може (или не иска) да се справи с това явление, ние сме длъжни да опитаме. Кой знае, може и да успеем.
Всеки, почувствал се обиден от присъствието на Абрашев в културния ни живот, е добре дошъл! (Адрес за контакти: все още в карето на вестника.)

Култура