Под звездната матема

Докато основният труд на Ален Бадиу "Битие и събитие" (L'etre et l'evenement, 1988) продължава да бъде непреведен на английски (както, но не толкова изненадващо, и на български - затова пък тази година за наша радост видя бял свят неговата "Етика"), току-що появилият се на английски том "Теоретични произведения" има амбицията да представи работата на френския философ в нейните "съществени очертания" и да бъде неин "концентрат". Трите раздела на сборника - "Онтологията е математика", "Изваждането на истината" и "Логики на явлението" - обхващат текстове, писани след "Битие и събитие", които резюмират и доразвиват основните теми на Бадиу по - доколкото е възможно - милостив към читателя начин, но без да се правят компромиси. По един зачестил напоследък в подобни издания маниер, сборникът включва не само публикувани вече на френски работи, но и такива, които се публикуват за пръв път именно в това издание - така идеята за превод и за ясна принадлежност към един език, който след това мигрира в други, започва да се размива от все по-неизбежно интернационалната принадлежност на теоретичното мислене днес. За да избързам със заключението, ще кажа, че тази подборка би могла да проработи добре и на нашия философски пазар.
Сам Бадиу в предисловието си към изданието дава висока оценка на работата на съставителите и преводачите - които, казва той, са събрали, та чак и "преизмислили" текстовете му, така че да изявят същественото според него: а то е, че триадата битие, истина и субект изисква, за да задържи теоретичната си валидност, триадата на множествеността (multiple - заедно с празното, нулата, void), на събитието (с неговото местоположение) и на генерическото (generic, generique). Как ще се преведе последният термин, е въпрос, на който се надяваме да получим отговор от математиците, тъй като той, както въобще втората триада, толкова важна според Бадиу, за да се преформулира фундаменталният Хайдегеров въпрос що е мислене, е изведена от теория на множествата и в редица ключови моменти препраща към работата на математици (и най-вече към логика и математика Пол Коен). Този терминологичен избор вече заявява първия жест на "големия стил" на Бадиу (той дели философите на философи на "големия" и философи на "малкия" стил): неговата философия се оттласква не от на поезията (както е у последния всепризнат философ, Хайдегер), а от математиката: математиката е науката за битието като такова, тя е мисленето на и за битието. Или, както гласи заглавието на първия раздел, "онтологията е математика".
С този си жест, който утвърждава онтологията, като я предоставя безрезервно на математиците, Бадиу не смята да остави философията без работа, а напротив, като я полага под съвместното бдение на математиката и поезията (защото поезията, възвърнала тук достойнството и строгостта на своите констелации, не се оказва прогонена все пак), той въвлича трудовете й в едно "рационално отричане на крайността", според което нашето мислене е същностно обвързано с безкрайното. Амбицията на Бадиу е да предложи "нова визия за това какво е истина, както и нова визия за това какво е да си субект на такава истина". Процедурите на тази истина - "аристократичните" и самотни процедури на науката, любовта и изкуството и "колективната" процедура на политиката - отвеждат, през аксиоматичната съдба на прекъсването в логическия ход, което е "събитието", към преосмисляне на универсалното. Това универсално - далеч по-ирационално конципирано, отколкото би могло да ни се стори от тази кратка бележка - активно се противопоставя на "туристическите" виждания за различие, белязали така дълбоко мисленето от последните десетилетия на ХХ век. Който смята, че би могъл да примири тези виждания с теоретичните и политически доминанти на Бадиу - както впрочем и на твърде различния, но еднакво загрижен за днешното скърцане в "антропогенетичната машина" Агамбен - си е поставил трудна задача. Комай невъзможна.

Миглена Николчина

Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина






Хетерология


Alain Badiou.
Theoretical Writings
.
Ed. and tr. Ray Brassier and Alberto Toscano.
London: Continuum, 2004.