Между Дворжак и Веберн...

...гравитира музикалното пространство в концерта на Сашко Гаврилов, Венцислав Николов и младата надежда Радослав Николов, един сформиран за тази програма ансамбъл, в който блестеше фигурата на Гаврилов. Прекрасният немски музикант от български произход от десетилетия поддържа контакти с музиканти като Константин Илиев, Лазар Николов, Георги Тутев и, разбира се, и с Венцислав Николов, с когото отдавна си партнират и тук, и в Германия. В своята дълголетна практика Гаврилов показа на света за първи път много хубава музика от Мадерна, Лигети, Кагел, Рим, Шнитке, свири с клавирните братя Алоис и Алфонс Контарски и виолончелиста Зигфрид Палм. Любопитството му към новосъздаденото очевидно никога не е измествало страстта към класиката: това показа и концертът в Националната галерия, който бе напълнил залата докрай.
Дворжак, Кодай, Веберн и Шуберт (а на бис - Хайдн): все произведения класически, със съизмерими десетки интерпретации, които меломанът може да намери навсякъде; все познати звуци в очакване на извънредната, единствена подредба. Звуци, които в "Думки" очертаха знаците на мистичното, обредното; Дворжаковата музика като че съблече удобната пасторална наметка и "прогледна" към дълбоките корени, към древността. Подобна метаморфоза претърпя и Дуото за цигулка и виолончело на Кодай, където Гаврилов и Николов бяха най-равностойни в звуковата реализация на идеите си - също по-близкостоящи до архаичността на материята, отколкото до ефектните усмивки на мелодико-танцовата жанровост. Действително забележително е майсторството на Гаврилов по отношение на звуковата трансформация - пробивен, звънък и блестящ, звукът му може да придобие какъвто и да е желан тембър; силно привлекателно е и видимата радост, с която големият музикант разгъва мислите си. Четирите пиеси за цигулка и пиано от Веберн бяха достатъчни, за да ни покажат алфата и омегата на инструменталното мислене за музиката от нововиенците насам; инструментът се лиши от пищността, за да създаде своеобразния катаклизъм на сгъстената, концентрирана емоция. Толкова беше осезаемо, чак видимо! За да потърси отново прегръдката на времето в лириката и изумителното трудно инструментално "безгрижие" на си-бемол мажорното трио на Шуберт, в което Венцислав Николов и Радослав Николов някак доброволно се подчиниха на чаровния диктат на своя партньор. Вечерта завърши с блестяща демонстрация на Хайднова фраза - в една само триминутна бисова част, за да констатира човек наново, че в тази музика "немскоезичният инструмент" тръпне и предава по един специфичен, различен, сътворен от столетията начин.

Екатерина Дочева







Крешендо/
декрешендо