На 69-годишна възраст от кардио-дихателна декомпенсация почина

Франсоаз Саган (1935),

авторка на близо 50 романа, разкази, есета, пиеси, сред които "След месец, след година", финяшкия "Обичате ли Брамс?", "Малко слънце в студената вода", "Един неясен профил", "Покорното куче", "С най-хубав спомен"...
Саган (родена в семейството на богаташа Куаре) се сдобива със световна слава още на 18-годишна възраст с дебютния си роман "Добър ден, тъга" (1954), превърнал се в символ на бунта срещу буржоазния конформизъм на 50-те. Избухва небивал дотогава скандал, "Скандал, който отначало не разбирах и който днес приписвам на две нелепи причини. Беше недопустимо едно седемнадесет или осемнадесетгодишно момиче да се люби с момче на същата възраст, без да е влюбено в него и без да е наказано за това. Неприемливо беше и обстоятелството, че дори и по-късно тя не се влюбва в момчето и че не забременява в края на лятото. Накратко, в онези години се смяташе, че една млада девойка не може да разполага със своето тяло и да си доставя безнаказано удоволствия; задължителното възмездие при подобни случаи бе неумолимо изискване... Неприемливо беше и това, че момичето бе в течение на любовните истории на баща си, че разговарят за тях и то получава от своя повелител съгласие по въпроси, неразисквани дотогава между родители и деца. В останалото, Бога ми, нямаше нищо осъдително, особено като имам предвид днешния ден, тридесет години по-късно, когато след комичен и почти жесток обрат на нещата стана едва ли не неприлично и смешно да не се прави любов на определена възраст и когато родители и деца са разделени от привидна близост - двете страни чувстват и съзнават, че това е крайно нередно, ала са въвлечени в тази нередност въпреки волята си. (Родителите укоряват децата, че са още млади, а децата винят родителите, че вече не са млади, а се държат като такива.)
(...) С две думи, мисля, че днес "Добър ден, тъга" прилича на нежен блян, на прекрасна мечта за онова, което биха могли да бъдат отношенията в семейството, както и интимните взаимоотношения - на младите хора и на по-възрастните от тях." ("С най-хубав спомен", превод от френски Николай Стоянов и Христо Даиев, НК, 1986.)
Макар от ръкава на този бестселър да се измъква цяло разказваческо поколение, критиката остана нееднозначна спрямо цялото творчество на шикозната Саган: "смесица от цинизъм", "попаднала случайно в литературата", "несъмнен талант на крачка от гениалността"... Писателката не получи академичното признание, което Франция отдаде на Юрсенар, не стана предмет на изследователски търсения като Дюрас, но в замяна на това бе нарицателно за луксозния, ликуващия шемет на модерния живот...
Съдебни страсти помрачиха последните години на писателката: тя получи две условни присъди - заради употреба и разпространение на кокаин, както и заради укриване на доходи (в което беше замесен и приятелят й Франсоа Митеран).
Дано пак диша лудо; дано пак шофира боса, този път някъде Горе, завинаги опиянена от свободата...
Лека нощ, Саган!


Култура