Главоболието Бернхард

Писателите въвличат актьорите/ в някакъв драматичен процес/ и всички средства са оправдани/ в този драматичен процес/ срещу самите актьори/ макар цялото да е само едно огромно противоречие
Генерала, Ловната дружина, Томас Бернхард

С "Театралът" Владко Мурдаров ни въвлече в този "драматичен процес" на четене на пиесите на Бернхард, макар четенето на пиесите му да е "едно огромно противоречие". Едно огромно удоволствие, едно огромно изпитание, една трудна игра, едно понякога непосилно философстване на сцената със сцената и езика, едно, нека си признаем, огромно главоболие за театъра. Който трудно, винаги много трудно, се е справял с Бернхард.
Томас Бернхард не е за всяка сцена лъжица. Но си струва залогът. Дори рискуващият да рискува да изглежда глупак.
След "Театралът" това е вторият том, а именно "Видимото мами" (Der Schein trugt), с пиеси, който отново благодарение на Владко Мурдаров се появи на български език. Той съдържа "Ловната дружина", "Силата на навика", "Видимото мами" и "Елизабет Втора".
Както с "Театралът" преводачът е избрал за заглавие сякаш най-загадъчното драматургично име от четирите. Този ход е безспорно ироничен.
Изкушението към театралите и към "пазара" е бананова кора, която съвсем по Бернхард подхлъзва в четенето, в търсенето на театрала-Бернхард. А който веднъж се е подхлъзнал в неговото четене, няма измъкване, "макар цялото да е само едно огромно противоречие". Често в пиесите му някой от неговите странни хора, които са като хората, които ходят на театър, "странни хора", както казва в един свой разказ Бернхард, питат: "Комедия ли е? Трагедия ли е?" гледаната пиеса. Генералът в "Ловната дружина" дори твърди, че комедията, за която става въпрос, е "оперета". Та по-добре е да се откажем да задаваме подобни въпроси по отношение на пиесите на Томас Бернхард.
Те са комедия, трагедия, оперета, драматичен процес без (жанрово) име, в който сцената е философията, а актьорът върху нея - самият театър. В тази клопка и шанс за театралното изкуство, миметичното е непрестанно препъвано.
Няма представяне. Това не е представящ театър. Не е драматичен театър. Образите и сюжетите, неговите жонгльори, артисти, генералши, дами, слуги и прочие, говорят, играят. Те са това, което говорят, играят, съществуват. Защото външното, блясъкът, видимото винаги мами, заблуждава, подвежда.
Театърът на Бернхард - не. Прочетете сами.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

Видимото мами от Томас Бернхард. Пиеси. Превод Владко Мурдаров. Пигмалион, С., 2004.