Честито!

Сто години след като Антонин Дворжак откри джаза за класическата музика, един друг чех пренесе ритмите му в литературата. Името му е Йозеф Шкворецки. На 27 септември той стана на 80 години и посрещна рождения си ден в Чехия, в родния си град Наход, където се проведе литературна конференция под патронажа на Вацлав Клаус.
Освен чешко литературно явление Йозеф Шкворецки вече е и най-същественото чешко присъствие в англоамериканската литературна сцена. Както и другите двама Големи от това поколение - Милан Кундера и Вацлав Хавел - преди 50 години той отказва да вегетира в територията на принудата и забраната и избира "живота в истина". А за него една голяма част от този живот означава съхраняване на възторга към джаза и съвременната американска класика. За това говори и първият му публикуван роман през 50-те "Zbabelci" ("Страхливците"). Главният герой Дани Смиржицки прилича много повече на Холдън Колфийлд, отколкото на Павлик Морозов, затова Шкворецки е обявен за "хулиган" на чешката литература, и разбира се, попада в списъка на забранените. Така настъпва периодът на детективските романи в съавторство с Ян Забрана, и преводите - на Рей Бредбъри, Фокнър, Хемингуей, Чандлър и Стайрън.
На 21 август 1968, след като всички надежди са попарени, Йозеф Шкворецки напуска Чехия, установява се в Торонто и заедно със съпругата си Здена Саливарова основава Sixty-Eight Publishers. Издателството се превръща в убежище за независимата чешка литература. В него писателят отвежда и литературното си алтер его - циникът с нежна душа Дани Смиржицки. Героят се явява и в първата книга, която излиза в издателството - Tankovy prapor (Танков батальон), и след нея - в Pribeh inzenyra lidskych dusi. Дани Смиржицки разказва за двадесетия век - за невинните години в Прага преди войната, за ужасите на окупацията, войната, годините-емблеми 1948 и 1968, и живота на чешката емиграция.
Почти няма жанр, който писателят да е подминал (една от последните му книги е научна фантастика), но навсякъде може да бъде разпознат с езиковите си експерименти и импровизации, със стила, който е на ръба на сериозното и популярното, с колажното разказване, и с това, което някой беше нарекъл "централноевропейска иронична меланхолия".
Днес Шкворецки продължава да пише, да получава награди, да слуша джаз, да се интересува от света, да вярва и да не се поддава на излишен патос. В интервю за Чешкото радио казва: "Да не се лъжем - днес животът изобщо не е по-тежък от този по времето на Тертулиан, например, роден два века преди Христа. Това, обаче, в което вярвам и се надявам, е възраждането на стария християнски морал, quia impossibile est." (Защото инак не е възможно.)

Марина Караконова