Носталгия по оптимизма
Заради третата годишнина на Джаз FM радио в зала 1 на НДК свири именитата джаз група "Спайро Джайра", създадена преди повече от 25 години от саксофониста Джей Бекенстийн. Днес освен него от основателите в групата е само пианистът Том Шуман; към тях се присъединяват и Хулио Фернандес - китара, Скот Амбъш - бас, и младият Лудвиг Алфонсо - ударни. Странното название е следствие от грешка на собственика на клуб Jack Daniel's в Бъфало през 1974 г., където те свирели за първи път и той настоявал за име. Тогава Джей на шега подхвърлил - Spirogyra - вид водорасли, чието име случайно прочел в менюто. На другата вечер афишът представял групата с объркан правопис - Spyro Gyra; сполучлива грешка, дала наименованието на първата фюжън група, обединила в музикалните си търсения наглед противоречиви стилови елементи. Оригиналният облик е следствие от изкусителна смесица: джаз, ар-енд-би, блус, соул, поп, латино мотиви и карибски мелодии. Дискографията им наброява трийсетина албума.
Петимата джазмени музицират с видимо удоволствие, което мигновено се предава и на публиката, отзивчива към емоционалната щедрост на изпълнителите. Формацията свири предимно инструментални пиеси, като често допълва картината с удари по корпусите на инструментите, пляскане с ръце, типично припяване без думи, удари с клавеси и метални маракаси. Спонтанността на импровизациите и отличното им вплитане в основната фактура на пиесата спират дъха. Бекенстийн музицира еднакво виртуозно на алт- и сопран-саксофон, и на кларинет, а по време на бисовете - на кларинета и саксофона едновременно, което нагорещи атмосферата. Бас-китаристът Скот Амбъш удиви не само с техниката си, но и със способността си за нюансирано звукоизвличане, изтръгнато от електрическите струни по всевъзможен начин - чрез изтегляне, стържене и потупване: от ярка, пронизваща острота до полуприглушени и нежни звуци, които буквално взривиха залата. Прозвучаха и емблематичните парчета - Morning Dance, Carnaval, в които отчетливо се чуват мотиви от карибска етно музика, както и Freetime, Shaker Song и South African Jam. Групата търси не външно бляскавите аранжименти, а скритата динамика и мелодичната автентичност на пиесата. Музикалната идея е почти аскетично изведена през гласовете на саксофона, баса, китарата, синтезатора и ударната секция. Факт, който впечатлява на фона на съвременната пищност и комбинациите между характерно оцветени акустичен и електронен звук. Безспорната виртуозност и професионализъм в начина на поднасяне на живото изпълнение правят разбираемо вече близо 30-годишното съществуване на групата.

Петър Пламенов