Думи без граница
Какво би могло по-добре да илюстрира неортодоксалните методи на три жени, решени да вкарат в Съединените щати чужда литература и коментари, които излизат извън конвенционалните издателски трасета? Те са редакторки в "Думи без граница", интернетно списание, представящо писатели от целия свят в превод на английски. Когато й се обаждат за интервю, Елъни Салиерно Мейсън, основателката на списанието (в момента в отпуск по майчинство от работата си като старши редактор в "У.У. Нортън"), срамежливо казва, че тъй като помещенията на редакцията са виртуални, срещатa ще трябва да се състои в някое кафене.
Появяват се в мразовит следобед на Западна 72-ра улица в Манхатън, въоръжени със статистики за дисбаланса в търговията с култура и с изпълнен с надежда революционен плам.
Първо, статистиките, които са вдъхновили г-жа Мейсън: пространен цитат от доклада за 1999 г. на Националната фондация за изкуство, който изчислява, че в САЩ около 3 процента от публикуваните книги са преводни, срещу 40-50 процента в страните от Западна Европа. После, пламенността й: "След 11 септември наистина си мислех, че ще почувстваме по-голяма нужда да научим за останалата част от света. Да осъзнаем, че спешно трябва да разберем какво мислят, какво чувстват и какво пишат хората за Америка и за себе си", казва г-жа Мейсън. "Много е лесно да хвърляш фрази за "осите на злото", за врага. Ние наистина не знаем кои са тези хора."
"Думи без граница" (www.wordswithoutborders.org), подпомогнато от две дарения на Националната фондация за изкуство на обща стойност 65 000 долара, започва да излиза онлайн през юли 2003 г., показвайки какво редакторките му наричат "литература от оста на злото". Първите три броя съдържат есета, репортажи и извадки от книги на писатели от Северна Корея, Ирак и Иран, вероятно известни в техните страни и региони, но почти непознати в Съединените щати. Темата на един от броевете е "Танго в проза" и е насочена към писатели от Аржентина. Януарското издание 2004 г. е посветено на писатели от Балканите.
Идеята датира още отпреди 11 септември, когато г-жа Мейсън чува за група германски издатели, които, както обикновено, се оплаквали от провинциализма на американците по отношение на литературата. Започнала да си дава сметка, че самата тя не знае нищо за нови писатели от други държави. Тогава й дошла идеята за списание онлайн и кандидатствала за субсидия. "Мислех си, ако дадат пари, ще се разтърся и ще намеря хора, с които да работя. А ако не дадат, ще забравя за хрумването, ще си продължа по утъпкания път и ще се отърва от тази обсесия." Обаче парите пристигат и тя се изправя пред въпроса: "Как да намеря хора за нещо, което ще изисква огромно количество време и енергия и от което никой няма да печели?" Намира съратници-идеалисти в лицето на Деди Фелмън, редактор в "Оксфорд юнивърсити прес", Ню Йорк, и Саманта Шнее, бивш старши редактор в "Zoetrope: All Story", литературно издание, основано от Франсис Форд Копола. "Всички ние имаме и някаква лична причина", казва Деди Филмън, чийто родители през годините на формирането си като личности са живели в чужбина. Саманта Шнее е родена в Шотландия, но е израснала главно в Тексас при родителите си лекари. "Аз винаги съм имала чувство за различността в културите и съм можела да се вживявам в другите", казва тя. "В "Zoetrope" се чувствах потисната от неспособността да се чуват гласове, които идват отвъд Америка". Елъни Мейсън е от италиано-американско семейство. Страстта си към проекта тя свързва с впечатлението, което й е направил съществуващият превод на един любим неин италиански роман. Преводът абсолютно го бил лишил от поетичност. Просто за упражнение тя също превела книгата - "Сицилиански разговори" от Елио Виторини. Нейният превод бил публикуван от "Ню Дайрекшънс" през 2000 г. Почувствала удовлетворение, когато започнала да получава писма от хора, които реагирали на книгата по същия начин като нея.
Онлайн списанието показва и вкус към опцията "търсене". Съдържанието му препраща читателите не само към статии, поеми и разкази от други страни, но и към текстове за равнини, пустини, градове, гори и села. Страницата препоръчва и книги за пътешественици.
Хората от преводаческия бранш, свикнали на приказки за неволи, са посрещнали с ентусиазъм "Думи без граница". "Кара ни да не се чувстваме толкова самотни", казва Лусинда Картър, директор на Агенцията на френските издатели в Ню Йорк. Тя твърди, че през последните 20 години покупките на книги от страна на американски издателства постоянно спадали - от около 80 годишно през 1983 г., когато Агенцията открила бюро в Ню Йорк, до 40 за 2002 г. "Може би сега ще има раздвижване", добява тя, имайки предвид, че през последната година представителството й е продало 46 заглавия. Първото покачване за едно десетилетие.
Книжният пазар изобщо е в криза, което кара основните издатели да бъдат още по-бдителни към това, което те възприемат като "риска на превода". "Според мен единственото, което има ефект, са големите писатели от нивото почти на нобелистите, ако не и нобелисти", казва Робърт Уейл, изпълнителен редактор на "У.У. Нортън", който работи с преводи близо 25 години. "Склонни сме да мислим за превода като за важна литературна работа", казва Естър Алън, председателка на ПЕН-комитета на преводачите и преводач на публикуваната наскоро "Да танцуваш с Куба". "Другите хора също пишат история, политически анализи и популярни детективски романи. Може би трябва да четем и техните глупости. Поне ще има по-голямо разнообразие". Г-жа Алън, член на борда на съветниците на "Думи без граници", е по-оптимистична за бъдещето на списанието, отколкото преди. Има две нови издателства за книги от чужбина - "Archipelago Books" в Бруклин и "Aliform Publishing" в Минеаполис, специализирани в литература от Латинска Америка. "Изглежда нещата започват да придобиват контури, казва тя. Миналата пролет анонимен донор даде на ПЕН 730 000 долара като субсидия за литературни преводи." Също като г-жа Мейсън, когато си спомня за ентусиазираната реакция на нейния превод, тя казва: "Това ми напомня как малката искра може да пътува и как това е нещо, в което трябва да вярваме като литературни редактори. Защото повечето от онова, което публикуваме, не се продава или не се продава веднага."

Джули Селъмън
Превела от английски Ирина Илиева