Новият сезон на Малък градски театър Зад канала

През този сезон театърът навършва 15 години. Годините не са много, но са достатъчни, за да се правят първи равносметки от шоковото напускане на Театър "София" от група актьори, режисьор и драматург и основаването на нова общинска сцена, която още в първите си години започна да печели различни класации за най-търсена от столичните зрители. Юбилеят и началото на новия сезон са поводът за разговора с режисьорката Бина Харалампиева. Тя, както винаги, е неспокойна, ентусиазирана, ръцете й са в непрекъснато движение, гласът й е изнесен, излъчването й - заразително. Когато включвам касетофона, тя решава въпроса радикално: "Не, не, това няма да е интервю. Сега не съм готова. Ако искаш - друг път. Сега само ще ти кажа какво ще правим." Не беше готова, затова разговорът ни продължи почти час. Когато бъде готова, очевидно ще трябва да си взема отпуск.

- Понеже сме в тинейджърска възраст, все още си празнуваме рождените дни и смятаме в края на сезона да направим тържество, както ние си ги правим, като купон. Мисля, че в посоката да се създаде театър с оптимален брой на състава театърът успя. Продължаваме да подбираме състава си според вътрешната нагласа на хората и интереса, който имат именно към този театър, такъв, какъвто е.
- Какъв е той? Какво го отличава като художествена природа от останалите?
- Мисля, че в много голяма степен това е усещането, че създаването на представлението е изграждането на завършен свят. Правим спектакъла не просто защото трябва нещо да се прави, а защото всяка наша изява е изболедувана, потребна ни е. Не зная дали в другите театри това е било водещо съображение да правят едно или друго представление. Тази наша особеност мобилизира цялата енергия на трупата за създаването на дадена постановка.
- Не са ли това спектакли на свободни хора, хора, решили сами да поемат риска да започнат на чисто?
- Да, в този смисъл това е техен личен избор, а не следване на определени задължения към ръководството на театъра. Обикновено когато каня някой режисьор в нашия театър, той идва, защото ужасно иска да направи дадено заглавие и то именно в този театър, с тези хора. В идването на един режисьор искам да няма рутина. Работим и с млади хора, някои от които тук направиха първото си професионално представление: Явор Гърдев, Лилия Абаджиева, Съни Сънински, Гаро Ашикян - дано не пропускам някого. По интересното е, че и те искаха именно тук да направят дебютите си.
- Тяхното желание може да се обясни с по-високата мотивираност на трупата.
- Ето, сега при нас работи Галин Стоев, с когото отдавна искаме да работим, но все нещо се случваше. Та той онзи ден ми казва: "Дойдох с много добро чувство в театъра, но не можех да си представя, че тук може да ми се случи нещо, което не ми се е случвало въобще." Политиката да каним дълбоко мотивирани хора, които да идват със своя си свят и да подчинят за определен период от време целия театър на този свой свят, това е, мисля, уникалното на нашия театър. Това би трябвало да е в основата на театралното изкуство, но не е. За да се усеща театърът като жив организъм, трябва да се отчитат при него вътрешните му колебания, всеотдайности, влюбвания, оттегляния и т. н. Тоест движението на душата му, така да се каже. Затова отговорът на въпроса ти какво ще правим през този сезон ще илюстрира моментното развитие на живия организъм - това, което трябва да му се случи, е следствие на вече случилото му се преди. Първият ни спектакъл (премиера на 8 октомври) ще е "Портретът на Дориан Г." ("Почтени убийства") от Юрий Дачев по романа на Оскар Уайлд. С тази моя постановка откриваме игралния си сезон. Сценографията е на Милена Пантелеева, музиката - на Асен Аврамов, художник на плаката е Деляна Алексиева, а художник-фотограф е Иво Хаджимишев. В спектакъла участват Антоний Аргиров, Йосиф Сърчаджиев, Георги Кадурин, Владимир Пенев, Анета Сотирова, Светлана Бонин и Илия Раев. Помня, че когато преди години с Юрий дойдохме в този театър, това беше първото заглавие, което искахме да правим. Но в различни периоди всеки от нас изпитваше чудовищен страх от това заглавие, просто се изплашвахме и отлагахме. И години наред не можахме да намерим време, в което да сме равно безумни или, ако щеш, равно лекомислени, за да тръгнем към тази тема. Много харесвам това, което Юрий написа, и искрено се надявам той да хареса това, което аз съм направила. Йосиф Сърчаджиев беше абсолютно готов в края на сезона, когато правихме цялостни завъртания на спектакъла, сега го замества Георги Кадурин. Когато Йоско оздравее и пожелае да играе, ще може спокойно да влезе в спектакъла.
В момента вече Галин Стоев репетира Чеховата "Чайка" с художник Даниела Ляхова. Много съм впечатлена от проекта му. Неговата "Чайка" ще е качествено различна, без да се опитва да бъда просто екстравагантна. Това ще е максимално просто, чисто, много съвременно представление. Нещата в него като че ли се случват тук и сега. Светлана Янчева играе Аркадина, Владимир Пенев е Тригорин. Правихме кастинг за младите артисти и се спряхме на Стоян Младенов (Треплев) и Маргита Гошева (Нина Заречная). Играе и Ицхак Финци, Мая Драгоманска, Ирини Жамбонас и други. Премиерата ще бъде в средата на ноември.
В началото на януари ще поставим "Секс комедия в лятна нощ" на Уди Алън с младия режисьор Антон Угринов и сборна група млади актьори.
След това ще работим с Мариус Куркински. Когато започвахме работата върху "Големанов", Мариус имаше вътрешни притеснения за работата си с този състав. Но той постигна страхотна връзка с трупата, почувства се щастлив от това, да не говорим, че трупата също беше много щастлива от срещата си с него. За мен беше ясно, че тези ни срещи ще продължат. И друг път ни се е случвало да разберем, че връзката ни с един режисьор няма да остане инцидентна, а ще се развие, защото от нея имат нужда всички - и режисьорът, и трупата. Може би заглавието ще бъде "Жените в Народното събрание" на Аристофан.
Имаме и разговори с Александър Морфов, но там нещо се объркаха сроковете поради отлагането на премиерата му в Народния театър. Така че в края на сезона или в началото на другия ще работим с него върху много впечатляващ проект, но бих искала да запазя заглавието в тайна.
Продължаваме и работата на "Университет за зрители" - това ще е третият му сезон. Миналата година беше изключително успешна за него, може би защото вече понатрупахме опит. Идеята се оказа силно работеща. Имахме, например, невероятно добро, уникално издание на кукления театър. Заснемаме ги, но това не са професионални записи.

- Защо не направите копродукция с БНТ, та това са готови предавания?
- Правим нещо в тази посока, но засега само на ниво разговори. Не можеш да си представиш какво чудо беше, когато се явяваха Татяна Лолова или Стефан Данаилов! Какви монолози направиха Маргарита Младенова, Иван Добчев, Бойко Богданов! Подобни срещи с уникални хора в уникална в емоционално отношение среда, искреността на връзката между тях наистина могат да накарат публиката да погледне на театъра като тяхна страст. Та целта ни е да правим по-малко на брой нови постановки, но да се опитваме да вкараме в тях повече енергия и материални ресурси. Да бъдем по-концентрирани в отглеждането на проектите си. Слава богу, имаме публика и, което е по-важно, тя е мотивирана именно в този театър да идва. Защото не сме на пътя, не можеш, като минеш, да се сетиш да влезеш. Сега сме вече три театъра близо един до друг, но публиката идва тук да гледа точно този театър.

1 октомври 2004

Никола Вандов





Разговор с Бина Харалампиева, директор на театъра