Процесът на века
Дали е истински американец мистър Ятрас, поиска да узнае прокурорът Джефри Найс. Бивш дипломат и дългогодишен външнополитически експерт на републиканците в американския сенат, свидетелят Джеймс Джатрас потвърди, че е роден и израсъл в САЩ. А баща му, дали той е истински американец, американец по рождение? Да бе, и баща му и майка му са родени в Америка, потвърди повторно свидетелят. Можеше и да спомене, че баща му е о.з. полковник от авиацията с кошница медали от Виетнам и бивш военновъздушен аташе в Москва. А по-нататък, как е по-нататък? И ето че с този въпрос прокурорът копна и изрови етническото коренче на свидетеля: дядо му и баба му са дошли от Гърция! А ще му каже ли мистър Ятрас нещо и за вероизповеданието си? Да не би да е православно? Свидетелят потвърди и това, а мистър Найс засия. Посланието, което прокурорът с въпросите си към свидетеля отправи към съдиите, бе недвусмислено: на свидетеля Джим Джатрас не може много да се вярва, защото се прави на американец, но в действителност е и си остава православен грък с фамилното име Ятрас.
За подобни въпроси в някой американски съд съдиите мигновено щяха да затворят устата на прокурора. Да дискредитираш свидетеля на противната страна въз основа на етническия му произход е нещо недопустимо, и то не само в САЩ. В Хага обаче, в процеса срещу Слободан Милошевич - може. Един прокурор, чиято задача е да преследва за престъпления, породени от етнически предразсъдъци, разголва пред съда гнилочите на собственото си етническо мислене и изобщо не му пука. Пък и защо ли, след като съдиите две години безропотно изслушваха десетките му лъжесвидетели и уйдисваха на почти всичките му процесуални прищявки. А когато на фона на прокурорското фиаско с близо 300 свидетели дойде време подсъдимият Милошевич да представи своите, съдиите задоволиха и най-горещата прищявка на прокурора: отнеха на подсъдимия правото да се защитава сам и му инсталираха двама служебни адвокати. Занапред те ще подбират свидетелите му, те ще ги разпитват и те ще водят защитата му - всичко това, естествено, в интерес на обвиняемия. Но има и един нюанс. Досега прокурорите многократно и без успех настояваха съдиите да затворят устата на Милошевич посредством служебни адвокати, защото саботирал процеса и държал политически речи. На 2 септември съдиите най-после му затвориха по въпросния начин устата, ала единствено от загриженост за здравословното му състояние. Съдията Квон дори спомена, че с това високо кръвно налягане е равносилно на самоубийство, ако Милошевич продължи да се защитава сам, и че самоубиецът трябва да бъде уварден от себе си. Аргументацията е от такова естество, че не смееш да й възразиш, защото ще излезе, че я вземаш на сериозно.
Голяма ще да е била обаче и загрижеността на съдиите за предначертания ход на процеса, щом с решението си се престрашиха да посегнат на едно основно човешко право, залегнало в редица международни конвенции и в устава на самия трибунал. Става дума, естествено, за свидетелите на обвиняемия, които от 2 септември трябваше да се заизреждат в продължение на 150 дни. Не че би се препънало в някой свидетел изпълнението на поръчката по осъждането на Милошевич, ала защо да се пренасища и бъдещето с доказателства за срама на субектите в това из основи политическо кривосъдие, което уж щеше да е невъзможно в правовата ни държавност. На фона на десетките свидетелски провали на обвинението, още първите трима свидетели на обвиняемия сигнализираха какво има още да преглъщат прокурори и съдии, ако се изредят всичките хиляда и триста. Джеймс Джатрас например в качеството си на външнополитически експерт на републиканците в американския сенат цитира документи, от които проличава, че администрацията на бившия президент Клинтън още на 12 август 1998 година взела "ултимативно решение" за военна намеса в Косово. От този момент нататък бил търсен само подходящ повод, намерен половин година по-късно в аферата "Рачак". През 1994 година според други документи, цитирани от свидетеля, правителството на Клинтън развива сътрудничество с радикални ислямисти в босненската война, сигнализирани днес в мрежата на Ал Каида, а ЦРУ в нарушение на оръжейното ембарго оказва логистично и финансово съдействие за въоръжаването на босненските мюсюлмани от Иран. Третият и засега последен свидетел на защитата бе канадският офицер Роланд Кейт, шеф на наблюдателската мисия на ОССЕ в Косово Поле. Свидетелят подчерта доброто сътрудничество между югославските сили и наблюдателския му екип в региона, сподели наблюденията си за терористичния характер на АОК и не отстъпи от твърдението си, че е бил свидетел само на коректно отношение на армията към цивилното население. С Роланд Кейт обаче се изчерпа броят на свидетелите, съгласни да дават показания в променените условия. До момента над 260 свидетели от внесения в трибунала списък са отказали в писмена или устна форма да дойдат в съда, ако не бъдат възстановени правата на обвиняемия, а мнозина от тях излязоха и с публични декларации. Да споменем само трима:
- Джеймс Бисе, канадски посланик в Белград за Югославия, България и Албания през 1990-1992 година, съзира в работата на трибунала тенденции на "сталинистки показен процес" и добавя, че не желае да участва в подобна "перверзия на правосъдието".
- Джордж Кени, дипломат и експерт за Югославия в Държавния департамент на САЩ до 1992 година, говори за "политически показен процес без никаква юридическа легитимност" и отказва да се яви като свидетел, докато не бъде възстановено правото на обвиняемия да се защитава сам.
- Ив Боне, бивш шеф на френското контраразузнаване, протестира на пресконференция в Париж против решението на съдиите да инсталират служебни адвокати на Милошевич. Той обаче отрече да е отказал да свидетелства, и предупреди, че показанията му ще бъдат изцяло в подкрепа на обвиняемия. Френският топ-шпионин между другото твърди, че Милошевич не носи отговорност за военните действия в Босна и че не е можел да нарежда на босненските сърби да правят това или онова.
Който две години и половина добре е гледал и слушал съдиите на Милошевич, трудно може да си представи, че е по силите им цели 150 дни да изслушват все подобни свидетели, и то когато ги разпитва обвиняемият. Нека поне ги разпитват двамата служебни адвокати, които нито ги знаят тези свидетели, нито ги познават, нито пък - и това все в интерес на обвиняемия - са длъжни да се съобразяват с неговите идеи за защитата му. Реакцията на обвиняемия отнапред беше ясна. Той не признава легитимността на трибунала с всичките му съдии, прокурори и адвокати, и участва в играта дотолкова, доколкото тя ще му позволи да изговори публично и да остави в аналите на историята своята версия и своята картина за гибелта на Югославия. Трибуналът обаче не желае и няма да допусне друга картина на югославския конфликт, освен своята, т.е. на държавите, които го финансират, и на всяка цена ще легитимира тази своя картина с присъда срещу Слободан Милошевич. Ето защо му затвориха устата, когато бе на ред да представя доказателствата за своята истина, а той в безсилния си гняв нека дума не обелва на адвокатите и нека си потъне в царствено мълчание чак до присъдата. Не бе предвиден обаче бунтът на свидетелите. Масовият им и спонтанен отказ да дават показания при тези обстоятелства внесе досега най-сериозния смут в залата. Служебните адвокати Кей и Хигинс, следящи довчера процеса като "приятели на съда", поискаха да внесат в апелативната комисия на трибунала молба да бъдат освободени от новата си длъжност, в отговор на което председателят на съда Робинсън с лека ръка прекъсна за цял месец процеса, та да си помислят; и дано до 12 октомври да се поизбистрят нещата. Процес без изслушване на свидетелите на защитата във всеки случай сериозно разстройва цялата съдебна ритуалщина.
Вариантите за изход от задънената улица са два.
Първият е съдиите да възстановят под благовиден предлог правото на Милошевич да се защитава сам и той да си доизпее епоса за гибелта на Югославия, пък след това ще му прочетат заслужената присъда. В такъв случай обаче ще натрупат за бъдещата история още факти и документи, непоносими за явлението Международна общност.
Ето защо е по-вероятен вторият вариант: Милошевич да бъде осъден въз основа на изнесените досега доказателства на обвинението, колкото и пропукани да са те от кръстосаните разпити на обвиняемия. Първите намеци за подобно разрешение на дилемата вече са налице. Вестник "Ню Йорк Таймс" в броя си от 22 септември цитира анонимен представител на трибунала с думите, че вече възникнал въпросът, дали процесът не може да бъде приключен без повече свидетелски показания на защитата. Защо пък съдиите да не форсират и този съдебно-правен абсурд. "Ist der Ruf schon ruiniert, lebt es sich ganz ungeniert" - римува една немска поговорка. В свободен превод: щом вече си се орезилил, прави си занапред без срама каквото си щеш. А старите хора казват: Щом вече си се насрал, пърди си на воля.

Хага, 28 септември 2004 г.

Жерминал Чивиков



срещу Слободан Милошевич
в последния си кьорсокак