Лице в лице с Профил (Profil)

"Профил" е името на нова звукозаписна фирма, която възникна в Германия преди по-малко от година. Случи се така, че един от основателите на неголямата, но известна компания "Хенслер" - Гюнтер Хенслер, я напусна. Малко преди това управителното тяло на фирмата и акционерите взимат решение издателската дейност да акцентира повече върху литературата, отколкото върху музиката. И тъй като музиката е основната цел на основателя, той решава, че по-добре да напусне, независимо че е оставил името си в компанията, и да тръгне с нова фирма. Така миналата година се появява "Профил". Нямаха почти никаква необходимост от дълъг срок за пренастройване, организация, планиране; фирмата бе анонсирана на МИДЕМ през януари т.г. и тръгна: някои проекти, обявени в "Хенслер", продължават в "Профил" с допълнението "Издание Гюнтер Хенслер" (Edition Gunter Hanssler). Само за няколко месеца се появиха забележителни издания: между тях са монооперата на Григори Фрид "Дневникът на Анне Франк" (с която ще ви запознаем в следващ брой на вестника); продължението на цикъла "Клавирни концерти на Моцарт" (от 20-23) с чудесния пианист, познат и у нас, Рудолф Бухбиндер, който свири и дирижира Виенските симфоници; две съкровища от миналото: "Ероика" (Бетховен) с Карл Шурихт и Берлинската филхармония (запис от 1934 година) и "Песента на земята" на Густав Малер с Бруно Валтер, документален запис с Виенската филхармония от 1936 година с участието на знаменитите за времето си солисти Керстин Торборг (1896-1970), контраалт от Швеция, и американския тенор Чарлс Кулман (1903-1983), днес малко познато име, останал в музикалната история с факта на първия запис именно на "Песента на земята" от Малер.
Избирам тъкмо този запис за продължение на запознанството с фирмата "Профил". Лесно е да си припомним: 1936, Виена, Бруно Валтер и последната творба на патрона му, която той дирижира за първи път. По-трудно е да си представим Виена в това време, твърде неподатлива на модернизма, много повече на антисемитизма. И в такъв момент Бруно Валтер работи и записва документално този Малеров монумент. В много отношения записът е сензационен. Виенската филхармония няма още славата на ансамбъла, който е най-способен да възсъздаде звука и катарзиса на Малер: в записа надделява стремежът към "диетична уравновесеност" (според много сполучливия израз на проф. Ото Брусати), към по-голямо внимание към структурата, към тежненията във формата. Двамата солисти днес се знаят само от суперспециалисти в оперното пеене или суперколекционери. Но в онази епоха Торборг е била знаменита Вагнерова певица, а Кулман е бил предпочитан солист за Вилхелм Фуртвенглер, Ерих Клайбер и Лео Блех. И те участват в тази регистрация, за която думата "автентична" би била най-подходяща: изминали са 25 години от смъртта на учителя Малер, а ученикът Бруно Валтер все още счита за първостепенна задачата да покаже, където може, музиката му; все още е привлечен повече от страстта към организация на материала. Към това очевидно е подканвал и солистите си: и двамата са чудесни музиканти. Торборг не носи сълзите в гласа си така, както го прави Кетлин Фериър в друг (студиен) запис с Бруно Валтер, но има забележителната способност да въздейства силно с привидната отстраненост, дистанцираност в израза.
Този запис е важен за всеки интерпретатор. Толкова важен в процесуалното си протичане, че редица изследователи препоръчват на всички диригенти да го слушат продължително - може би заради това, че тук именно интерпретацията на Бруно Валтер в цялата си формална дисциплина зазвучава и с думите на композитора в едно писмо до него по повод творбата: "Мисля, че тя е най-личната от всичко, което досега съм написал."

Екатерина Дочева







Вградени
ноти