Арт-Пловдив през септември
Пловдив е едно от местата в България, които съчетават по забележителен начин традиция и съвременност. Чарът на този град се състои в спокойствието, застинало сред вековните исторически паметници, и в динамиката на ежедневието. Като един от културните центрове на България, Пловдив целогодишно е изпълнен с разнообразни събития - театрални постановки, концерти, изложби. Във фокуса на моя професионален интерес по време на двудневния ми престой в града попаднаха Седмицата на съвременното изкуство в баня "Старинна", Националните есенни изложби, новооткритата къща-музей на Начо Културата, едногодишната Арт галерия-музей "Филипополис" и изложбата на Ана Моро-Лин в Етнографския музей.

Седмица на съвременното изкуство, 8 септeмври -
7 октомври 2004, Център за съвременно изкуство - Пловдив, баня "Старинна"

Обикновено, когато се заговори за мащабно събитие в България, се подразбира, че то се случва в София. Седмицата на съвременното изкуство обаче, по традиция, вече седем години, е част от Пловдив. Новото в тазгодишното й издание е принадлежността към програмата на по-голям проект, наречен "Център за съвременно изкуство". Солидната подкрепа на проекта от страна на Швейцарската културна програма в България явно е дошла вследствие покритите изисквания на едни от най-важните й приоритети - децентрализация на културния живот и интеграция и сътрудничество в страната, в балканския регион и в международен план. В резултат на тази тригодишна помощ пловдивският Център вероятно ще се превърне в най-големия подобен в България.
Проектът се изпълнява от сдружение "Изкуство днес" по идея на неговия председател Емил Миразчиев и има три основни направления: оборудване и организация на дейността на мултимедийна лаборатория; резидентна програма; артистична програма, която ще включва представяния на авторски проекти, изложби, организиране на теоретични срещи, семинари, workshop. Част от артистичната програма са ежегодното издание на Седмицата на съвременното изкуство, както и предстоящото Биенале на електронното и ново медийно изкуство, наследник на небезизвестния "Фронт за комуникация". Впечатляваща в случая е и подкрепата на Община Пловдив, щедро предоставила помещения и средства, за да изрази "своята категорична позиция за подпомагане изявите на най-новите форми в съвременното изкуство с цел информиране на пловдивската публика и за да подкрепи младите хора в стремежа им към нови области на познанието". Предвижда се след ремонт сградата на баня "Старинна" да стане постоянна експозиционна площ на Центъра за съвременно изкуство. Банята притежава уникални дадености и е изключително подходяща за организиране на подобен тип събития, така че освен всичко останало, Центърът ще има и едни от най-добрите пространства в България за представяне на съвременно изкуство.
Тази година Седмицата (която всъщност продължава около месец) се провежда за десети път, а кураторите Емил Миразчиев, Надя Генова и Румен Жеков са развили международен проект със заглавие "Идеалът". Той включва изложба (пърформанс, инсталации, обекти, концептуална фотография и видеоарт), танцов пърформанс и физически театър. Участниците са над 30 (от България, Румъния, Гърция, Турция, Македония, Сърбия и Черна гора, Германия, Шотландия, Великобритания, Унгария). Част от събитието беше и срещата на балкански центрове за съвременно изкуство - в три поредни дни седем артистични организации от пет балкански страни представиха своята дейност.
Произведенията, освен в баня "Старинна", са разположени и във фоайето на Централна поща, както и на главната улица. Включването им в градската среда цели "да се промени познатото градско обкръжение, белязано от идеологията на пазара, да се прекъсне инерционният поток". Кураторската концепция е изградена около Идеала като хармония и "невъобразимо съвършенство", чрез което да се противодейства на съвременното варварство - инерцията и самоограничението. Зад непосредствената видимост на включените произведения зрителите трябва да откриват части от истината за съществуването на Идеала. Тези "части Идеал" трудно можеха да се разкрият на първо гледане, но пък и явното следване на концепцията би било твърде скучно за наблюдаване.
Намесата на Недко Солаков "Лесно (Недовършено)" в едно от пространствата на банята отново показва неговия изследователски поглед, променящ статичната реалност. Измеренията на една стая са сведени до "лесно" (фотографско) повторение на архитектурните дадености (действителният образ на помещението, повторен в 13 фотографии, подредени под ъгъл на две от стените). Така пространството винаги остава недовършено/безкрайно; едновременно си в него и можеш да го наблюдаваш отстрани.
Във видеото си "Домашна истерия" Елена Панайотова показва задълженията, с които жените се сблъскват в домакинското си ежедневие. Натрупването на недоволство в края на краищата завършва с истерично освобождаване на напрежението. "Красива вещ на една порядъчна хубавица" е видеоматериал от едноименния пърформанс на Мариела Гемишева в двора на софийската пожарна. Освен споменатите, правят впечатление и произведенията на Наташа Кюпова - "360 градуса свеж въздух"; Калин Серапионов - "Защо жени?"; Севдалина Кочевска - "Горе"; Никос Джиавропулос - "Мъжкият идеал"; Румен Жеков - "83 години по-късно с почит към Марсел Дюшан"...
"Идеалът" е съпътстван и от различни пърформанси и театрални представления: Stitch/Бод (танцов пърформанс с хореография на Алън Гуд); "Con anima" (куклен спектакъл на Андрас Ленарт от Унгария); "Lili Handel" (физически театър на Иво Димчев); пърформансите "Тарзан" на Йохан Лорбер (Германия) и "ICE: Lise Meitner" на Марен Щрак (Германия) и др.
Богатата програма на "Седмицата" със сигурност поставя обещаващо начало за дейността на Центъра за съвременно изкуство в Пловдив. Успехът обаче и задължава, и завишава очакванията.

Национални есенни изложби, 2 -30 септември 2004

Друг полюс от съвременното изкуство предлагат Есенните изложби. Те отдавна са се сраснали със септемврийския Пловдив, възрожденските къщи и калдъръма. От 60-те години на ХХ век, когато Начо Културата подрежда импровизирана изложба в двора си, до днес, в равен ритъм през тях са преминали повечето "известни" художници. И докато в миналото изложбите са били очаквано събитие, разчупващо утвърдения експозиционен принцип, сега те са просто част от календара. Рутинният модел под кодовото название "традиция" вече не изпълва никого с трепетно очакване, а вероятно и организаторите не търсят същностна промяна. В комерсиализацията, на която се подчиняват напоследък, няма нищо лошо. Престижни могат да бъдат и добре организираните комерсиални изложби, стига целите им да са ясно заявени; а също и публиката, към която са насочени.
Въпреки че от няколко години подготовката на Есенните изложби се извършва от лице, наречено куратор, това на пръв поглед не променя нещата. На втори - също. Отново и отново се срещаме с модела живопис-графика-скулптура, N брой художници в N брой пространства. И сякаш по презумпция е ясно, че това приоритетно трябва да е изкуство на "утвърдени" художници, което да се възприема добре от публиката. А тя като че ли е по-скоро случайно попаднала там, отколкото интересуваща се.
След всеки сезон надеждите да се случи нещо различно от "традиционното" като че ли намаляват, а интересът спада стремително. На фона на тази тъжна констатация тазгодишните изложби, подготвени от изкуствоведа Петър Змийчаров, изглеждат ясно изведени и с изчистена концепция. Кураторът е успял подчертано елегантно да съчетае художници, работещи с традиционни медии по традиционен начин - Любен Зидаров, Иван Кирков, Красимир Джидров, Андрей Даниел, Дарина Цурева, Пенчо Добрев, Мариана Маринова, Красимир Добрев, Петринел Гочев и почетното участие на пловдивчанина Кольо Карамфилов. Изборът се е съсредоточил около "Сюжетът", а произведенията са подредени в 5 възрожденски къщи.
В кураторския си текст Петър Змийчаров е разгледал разликата между сюжет, фабула и тема, като подчертава, че сюжетът като акцент в случая е противопоставен на темата, е в разрез с "тематичните изложби". Картините и скулптурите не са "опит за разказ по тема, а нещо, от което може да бъде извлечен разказ". Целта на проекта е да реабилитира сюжетната картина, която според куратора от дълго време е пренебрегвана и подменяна от безлични образци на "абстрактното".
В резултат подбраните творби не се натрапват, а са станали органична, "тиха" част от средата, в която са поставени. Те не търсят вниманието с крещящи или завоалирани послания. Достойнствата на живописта, рисунките и пластиките, включени в тазгодишните Есенни изложби, се крият в изтънчената им пластичност и в историята зад повърхността, а именно "разказът", който всеки зрител може да интерпретира. А историите са разнообразни - като започнем от пътешестващите дългоухи магарета, къщите и плажовете на Любен Зидаров и достигнем до "плакатните сюрреалистични комикси" на Красимир Добрев, изпълнени със странно съчетани образи и текстове. "Хай-ку" метафорите в платната на Андрей Даниел понякога са приятни за гледане, но често стряскат с остротата си. Своя история можем да "добавим" и към местата и хората от рисунките на Иван Кирков, евангелските пътешествия и пластичните Жулиети на Петринел Гочев или изтънчените цветни композиции на Кольо Карамфилов със заглавия като "Другият безкрай", "Чарът на носталгията", "В дъното на моята сълза"...

Музеят на Начо

На 17 септември т. г. къщата на Атанас Кръстев (Начо Културата) бе обявена за частен музей. След прецизна реставрация и подредба възрожденският дом на "кмета на Стария Пловдив" очаква своите посетители с автентична обстановка, хубава музика, картини и пластики.
В национален мащаб едва ли съществуват други частни музеи, но в Пловдив този е вторият след къщата на Хаджи Алеко (построена около 1865), превърната в арт галерия-музей "Филипополис" преди година. И докато първият представя постоянна експозиция от българска живопис предимно от началото на ХХ век, в къщата-музей на Начо Културата могат да се видят съвременни платна и пластики, събирани от него през годините. Началото на колекцията е поставено през 1958, когато Златю Бояджиев му прави и подарява портрет. След него жестът е повторен от Георги Божилов - Слона, Димитър Киров, Вежди Рашидов... Всички негови портрети днес заемат двете помещения на първия етаж, където са разположени бюрото му и част от мебелите. Вторият етаж е изпълнен с портрети и пейзажи на Давид Перец, Златю Бояджиев, Светлин Русев, Атанас Яранов и др.
От остъклената тераса на втория етаж се разкрива прекрасна гледка към града и просторния озеленен двор, в който временно е подредена експозиция от картини на общината.
Атанас Кръстев, познат на всички като Начо Културата, дълги години (от 1969 до 1986) работи по реставрирането на различни обекти в Стария град. Днешният облик на тази част на Пловдив е изключително негова заслуга. Известните на всички Балабанова, Хиндилиянова, Ламартинова и много други къщи, много творчески домове (общо 130 значими паметници на културата) са възстановени под ръководството на Атанас Кръстев. Начо Културата е автор и организатор на първите Есенни изложби, негова заслуга са и музеите на Златю Бояджиев и Георги Божилов - Слона. Благодарение на тези усилия през 1979 Старият Пловдив е удостоен с Международната награда на ЮНЕСКО за изключителни заслуги по опазването и съхранението на европейската строителна култура.

Светла Петкова