Мигове, без които не можем
На 3 октомври т. г. театър "Любомир Кабакчиев" взриви залата на Македонския национален театър в Скопие със спектакъла си "Балкана не е мъртъв" от Деян Дуковски. Дипломната работа на абсолвентката на НАТФИЗ София Ристевска от Битоля е бил видян, почувстван и избран при участието си в Охридско лято от Любиша Никодиновски-Биш - дългогодишният селекционер на Млад Отворен Театър. Тази година бе 28-ото издание на МОТ - ежегоден фестивал, замислен в ранните седемдесет като поле за алтернативно театрално мислене. Наблюденията ми от този гастрол бяха няколко:
1. Публиката в Македония е запазила онова си отношение към театъра като към събитие празнично, за което се приготвяш подобаващо - без дънки, умора и снобизъм.
2. Публиката в театъра е в състояние да качи в пъти емоционалния градус на едно представление и оттам да му добави неочаквани смислови стойности.
3. Театърът, роден не с указ, от горе, от формата и документа, а от ядрото хора, страстно желаещи да го правят, незатихващо ентусиазирани и никога хленчещи, а именно театърът в Казанлък - е феномен без прецедент по нашите земи и години и заслужава деликатна грижа и твърда подкрепа.
4. Истинността заразява и респектира. Трупата бе посрещната добре, но бе изпратена зашеметяващо. Междувременно очарователният Деян Дуковски, запознал се с театъра и "представата" му в Охрид, насрочи генералната репетиция на последната си пиеса "От другата страна" в полунощ, за да я видят българските му колеги. Струваше си. Това е почти гениален текст, майсторството на Дуковски е извървяло светлинни години спрямо дипломната му работа "Балкана..." по отношение на език, конструиране, сложност и жанр. А спектакълът, дело на македонската гордост в режисурата Слободан Унковски, преобърна беглите ни представи за "възрожденския наивитет" на македонския театър и актьорска школа.
5. Българските политици в голямата си част са измекяри. Разхождайки се в златноесенно Скопие, срещнахме негово превъзходителство Александър Йорданов - посланик на Република България в Република Македония. Спряхме го и надвиквайки се един друг, му казахме кои сме, за какво сме и "нали ще дойдете довечера?". "Как няма да дойда?" величаво се закачаше той "Ама вие да играете хубаво."... Вечерта изпрати кошница с визитка. Биш ни каза, че естествено фестивалът официално го е поканил, но посланикът имал "някакъв прием, някакви германци..." Какво да коментираме. Но, противно на поговорката, тази лъжица фекал не можа да развали голямата каца мед, която представляваше гастролът на театър "Любомир Кабакчиев" в Скопие. Може би това наричат "миг на национална гордост", знам ли.

Аве Иванова