Поздрав!
Как да не те поздравим в момента, в който ти си отиваш? Как да не отговорим на този поздрав, който ти ни отправяше, "поздрав без спасение, един непредставим поздрав"1, както ти се изразяваше? Как да не го сторим и какво друго да направим? Както винаги времето за траур не е време за анализ, нито за дискусия. Все пак не е задължително то да бъде време за напомадени почитания. То може и трябва да бъде с тебе времето за поздрав: поздравяваме те, сбогом! Ти ни напускаш, оставяш ни пред мрака, в който изчезваш. Поздрав на мрака! Поздрав на това заличаване на фигурите и схемите. Поздрав също тъй на слепците, каквито всички ние ставаме и които ти превръщаше в предпочитана тема: поздрав на видението, което не държи на формите, на идеите, а се оставя да бъде досегнато от силите.
Ти се упражняваше да бъдеш сляп, за да приветстваш по-добре тази яснота, която само мракът притежава: яснотата, която не може да се види и която обгръща тайната. Не укритата тайна, а очевидната, явна тайна на битието, на живота/смъртта. И тъй, поздрав на тайната, която ти съхраняваш непокътната. Пак те поздравявам: salve, спасен бъди! Спасен бъди при цялата невъзможност на здравето и болестта, в която се озова. Спасен бъди не от смъртта, а в нея, или ако ми позволиш, ако е позволено, спасен бъди като смъртта. Безсмъртен като нея, намирайки в нея убежище още от детството си.

Liberation, 11 октомври 2004 г.

1 Френската дума salut означава както поздрав, така и спасение. (б. пр.)

Жан-Люк Нанси

Жан-Люк Нанси е преподавател по философия в университета "Марк Блок" в Страсбург. Дерида му е посветил книгата "Докосването".