Винаги уникалният край

Тази книга на Дерида за винаги уникалния край на света се появява най-напред на английски под заглавие "Работата на траура" (The Work of Mourning, The University of Chicago Press, 2001). В нея са включени текстове писани в продължение на двайсет години и посветени на смъртта на приятели на Дерида - философи и писатели - Ролан Барт, Пол де Ман, Мишел Фуко, Луи Алтюсер, Сара Кофман, Жил Дельоз, Емануел Левинас, Жан-Франсоа Лиотар, Морис Бланшо.
Идеята за сборника тръгва от една конференция през 1996 година, посветена на темата за траура и политиката у Дерида. Сборникът представлява инерес както от гледна точка на творчеството на Дерида, така и с оглед на фигурите, които присъстват в него. По времето, когато книгата излиза на английски, болестта на Дерида, оказала се смъртоносна, все още не е установена; днес този сборник звучи като подготовка и предзнаменование.
Текстовете - петнайсет на брой и твърде различни по обем - са разнообразни по жанр - някои от тях предлагат сериозен прочит на работата на своите обекти (както е в случая с Барт и Сара Кофман), други са решени в чисто личен план. Някои от фигурите в тях са ни добре известни, други - не толкова. Есетата (всъщност формата им се движи от писмото и фрагмента до типично деридианския прочит) се вписват в темата за приятелството, която заема толкова важно място в творчеството на Дерида, и са несъмнено свързани с други произведения на Дерида, където работата на траура играе централна роля - "Призраците на Маркс", "Политиката на приятелството", "Дарът на смъртта". Отличава ги личният тон, откровената емоционалност, търсенето на специфичен, различен за всеки конкретен случай тон и език и детайлите - детайлите, които извикват обедите със Сара Кофман, срещите с Пол де Ман, трудностите с Фуко или разминаванията с Алтюсер. В усилието си да се справят с неповторимото и непоправимото, тези текстове се движат по един невъзможен ръб - между уникалността, която прави "работата на траура" немислима, и усилието на мисълта, която все пак трябва да се заеме и извърши тази работа.
Най-далечната от нас смърт, предизвикала трудния опит да се извърви полосата между изговарянето на почитта и достолепието на мълчанието, е смъртта на Барт (1981 година). В текста, посветен на него, още тогава, преди повече от двайсет години, вече се вижда, че за Дерида тъгата започва не със смъртта, а в самото зараждане на приятелството: траурът следва, но траурът и предшества неизбежното предхождане на смъртта на единия приятел - неизбежната, предизвестена в самото му начеване смърт на приятелството: скръбта е безкрайна, отворена и в двете посоки на времето. Можем да четем тази книга, за да скърбим заедно с Дерида. Можем да я четем, за да скърбим по него.

Миглена Николчина

Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина






Хетерология


Jacques Derrida. Chaque fois unique, la fin du monde, Paris: Galilee, 2003