Сексизъм in corpore*

Футболна квалификация за световното първенство в Германия. България играе срещу Хърватия като гост, а гости в студиото на БНТ на журналиста Ивайло Ангелов са членът на БФС Иван Леков и съпругата на футболиста Владимир Манчев (подал, прочее, пас и за двата български гола) Елеонора. Поканени са, за да запълнят дупката в почивката и, най-вече, да обрамчат началото и края на мача със свои коментари и мнения. Със сигурност за зрителя ще е интересно да ги чуе (стига с неизискващите кой знае колко въображение покани към футболисти и журналисти, практикувани в bTV!), но поведението на техния домакин грабна доста по-сериозно вниманието и обви с "бихевиористична" мъгла думите им. Самодоволното му мъжкарски глуповато държане на екран скри и "компетентността" на бефесиста, и скромността на семпла придружителка, демонстрирана от половинката. За да изяви в ефир една маскулинна безпардонност, която навсякъде другаде би била веднага санкционирана, изолирана и остракирана.
"Половинка" - не само в качеството u на футболна съпруга, но и като 1/2 човешко същество - така може да се определи начинът, по който Ивайло Ангелов се отнасяше към жената в студиото. Най-напред обръщението: човекът от БФС беше "г-н Леков", говореше му се на "Вие", думата му не биваше прекъсвана, каквото искаше да каже - казваше си го. Докато към Елеонора Манчева журналистът се обръщаше с фамилиарното "Нора" и никакво "Вие" - само "Ти", а каквото започнеше, не довършваше - мъжът-водещ не й даваше възможност. След това въпросите: ако отправените към "г-н Леков" все пак имаха някаква връзка с мача, тези към "Нора" почти не се докосваха до него. А връх на целия този сегрегационен и нетактичен сексизъм бе, когато журналистът попита: "Пречи ли консумацията на една връзка на футболиста и как и кога въобще е най-добре да се консумира тя?" (!!!) А мислите ли, че на "г-н Леков" му се наложи да отговаря на такъв въпрос? Познахте, естествено: той му беше спестен.
Прочее, не бива чак толкова много да му се ядосваме на Ивайло Ангелов - по маниери и поведение той е точно копие на един друг спортист/сексист в Канал 1 - Сашо Йовков, авторът на следната знаменита със своя сексистки привкус реплика: "Пясък, слънце, гола плът... Какво повече може да иска човек от Олимпийските игри?!". Забележете само как двамата с един и същ жест се облягат на плота: погледът вперен със самочувствие нейде напред, в безбрежността; рамото предизвикателно се подава повечко от другото, а лакътят със завладяващ мачистки апломб ляга на масата и издайнически разказва за пределна мъжка горделивост: "Благодаря на боговете, че съм се родил мъж, а не жена..." Сексизъм, струящ буквално от тялото, от корпуса, без съмнение в себе си и в своето превъзходство. Глупаво, разбира се, но такава глупост не е нещо изключително за българския телевизионен екран, напротив - правило е. Срещаме я в най-различни канали, в най-различни предавания, в най-различни проявления и персонификации - от "Шоуто на Слави" до самоделката на Дамян по M-SAT, от Къци Вапцаров до "Сите българи заедно" по СКАТ, от "Памет българска" на Божидар Димитров до Милен Цветков в "Нова". Едно "мъжко" присъствие, което към жените се държи неглиже - пренебрежително и снизходително; един мачистки уклон, който (сам себе си) предава, че за него равноправието на половете в българското общество може би го има на книга, но го няма на екран и в главите на голяма част от мъжете, явяващи се на този екран. За тях жената, изглежда, продължава да е не нещо повече от една "мъжка" елементарна половинка, значима единствено чрез мъжете (си), не чрез себе си.
Продължава да е "негърът на света", както пееше някога Джон Ленън, и това убеждение не може да бъде прикрито дори от цялото тяхно показно и на моменти чак стигащо до комизъм префърцунено кавалерство...

Митко Новков
* in corpore (лат.) - в пълен състав, изцяло.






Петък,
ранна утрин